3 неправилни възпитателни тактики, които често прилагаме

Родители често са на кръстопът – какво да правят, как да постъпят с детето.
От една страна те не искат да са авторитарни и студени, като собствените си родители, от друга не знаят различен подход. Те често бъркат налагането на собствения си авторитет и прилагането на ефективни методи на възпитание с манипулация.
Манипулациите наистина дават резултат, но той е краткотраен. В далечен план те създават много психологични проблеми на детето.

За тях разказва Дениел Флинтъм в списание Psychology Today. Той съветва какви подходи да избягваме, ако искаме да постигнем добри възпитателни резултати

Обвинения

Родителите манипулатори често постигат контрол над децата си, като ги обвиняват за различни проблеми в семейството и за личните си тегави преживявания. В този момент те обикновено им припомнят и предишни техни грешки.
Например. Детето се прибира в къщи със закъснение, а майка му го напада: „Как може да постъпваш така с мен, знаеш ли как се разтревожих. Не мога да повярвам, че си така безразличен. Това ме вбесява!“

На пръв поглед това е логична реакция, защото всяка майка се тревожи. В действителност обаче така родителят опитва да контролира детето като го обвинява за чувствата, които той сам изпитва.
Проблемът е, не че майката има определени чувства, а че ги използва, за да манипулира детето си. Така обаче тя му дава и модел за поведение в бъдещ конфликти. „Нищо не мога да направя. Ти много ме ядоса. Затова избягах от стаята и затръшнах врата“, обяснява детето.

Омаловажаване на чувствата

Млади хора, които са се сблъскали с подценяване и омаловажаване на собствените чувства от страна на родителите, разказват, че те не са обръщали внимание на техни предложения, пренебрегвали ги, държали са се така, все едно не знаят какво изпитват.
Едва ли има някой, който да не се е отнасял поне веднъж така със сина/дъщеря си и дори със съпруга и най-близките.
Най-естественото е човек да поставя собствените си чувства тези на всички останали.
Психолозите съветват, когато се сблъскаме с подобно поведение, да приемем агресията на детето като самозащита. И най-вече да реагираме търпеливо и спокойно.
Децата, които тепърва формират характер, трудно приемат подценяването на техните чувства и подобно поведение може да се окаже разрушително. Детето престава да вярва на собствените си емоции и интуиция, а това може да има далечни последици.

Отказана любов

Теорията на привързаността обяснява, че децата имат дълбока емоционална връзка със своите родители. Тя се формира от най-ранна възраст с допира до кожата на мама и татко, с ласките, люлеенето, прегръдките и целувките. Има и определени физиологични реакции, които настъпват в мозъка на детето при този допир. Тази привързаност всъщност е любовта.
Манипулативните родители използват привързаност като средство за психологичен контрол. Когато отказват своята любов на детето, те обикновено престават да му говорят, да го гледат, да общуват с него до момента, докато то не им се извини.
Обясняват поведението си с това, че са пробвали какво ли не, но без успех. Възможно е. Нито тайм-аут, нито лишаването от телефон, таблет, нито наказанието сам в стаята да са били в помощ в определена ситуация.
Когато родителите не открият подходящ възпитателен подход, наказват детето с мълчание, или отказ от майчина любов, рушейки привързаността помежду им. Постъпват така, защото в детството си те са били възпитавани по подобен модел.
Ако е така, е по-разумно да потърсят помощ при психотерапевт, за да разберат какво в тяхното детство ги е наранило и да не пренасят грешката върху децата си, съветва психологът.

Мона Василева