4 навика, с които да се разделите, когато станете майка

Не мога за опиша чувствата си, когато станах майка. Това ми донесе толкова щастие и любов, че нямам думи да ги изразя. Заедно с това ме заля вълна от силни емоции, за които не бях подготвена и не очаквах. Установих и, че има навици, които лесно усвояваме, но много трудно се отказваме от тях.

1. Чувството за вина

Всяка майка е запозната с него. И вероятно никога не се разделя с чувството на вина. Било, защото този ден не е прегръщала или не е играла достатъчно с детето, било защото 3 дни не е успяла да измие чиниите или защото си е изпуснала нервите и вика много…

И въпреки, че ви се иска да сте перфектната майка, е добре някак си да се разделите с чувството на вина.
Не се обвинявайте, че не се справяте с това и онова. Фокусирайте се върху онези неща, които носят радост на детето.
То няма да помни как е паднало от пързалката и се е ударило, но ще запомни, че сте била до него и сте го целунала, за да премине болката по-бързо. Не се винете, радвайте се.

2. Време за себе си

Дори да се чувствате виновна, защото смятате, че може да направите още нещо за децата, истината е, че в стремежа си да сте съвършена, убивате себе си. И никой няма полза от това.
Например, аз се почувствах страшно зле, когато затворих вратата на банята пред лицето на 2-годишното ми дете, за да си осигуря усамотение, докато ползвах тоалетната. И отново изпитах чувство на вина.

За да бъдете добра майка, имате нужда от време за себе си. Да излезете от къщи и да прекарате вечер с приятели. Или да отделете време за любимото си занимание.
Не се притеснявайте да оставите детето да гледа телевизия, докато си прегледате електронната поща.

3. Мнението на околните

Насърчаването и куражът, който ни дават други майки, помага. Но колко по-често чувате упреци и непоискани съвети за отглеждането на собствените ни деца.

Няма значение дали сте от работещите майки или си стоите у дома. Дали кърмите или храните бебето с биберон. Дали спите с детето в една стая или то е самостоятелно.

Решенията, които сте взели семейно, са най-добри. Въпреки това оценките, които чувате от страни, ви влияят. Понякога ви нараняват. И на това трябва да се сложи край. Има милион различни подходи. И няма две семейства, които по един и същи начин да гледат децата си.

4. Сравнения

Получавате инструкции и насоки от педиатъра. И те са толкова много и така подробни, че забравяте, че всяко дете има индивидуален темп на развитие.
Не сравнявайте детето си с околните. Насладете се на незабравимите моменти заедно и ги споделете. Направете си спомени, за да им се радвате един ден заедно.

Източник: lifeasmama.com, адаптация Мона Василева