6 съвета, които се налага да преосмислим

„Момчетата не хленчат“ , „Момичетата не се бият“ , „Дай куклата си на това момиченце, да си поиграе“ - това са фрази, които сте чували и вероятно сте произнасяли, но , според психолози, е добре да не казвате повече. Защото някои от тези „правила“ от детството оставят следи и ръководят постъпките и по-късно в живота. И то не в правилната посока.

„Бъди скромен. Никой не харесва високомерните“

Вероятно това е съвет останал в речника на по-възрастните от едно друго време. 
Днес всеки се бори за успех, и затова е нужен не само талант, но и умение добре да се представиш.
Това, което преди години се е смятало за самохвалство и високомерие, днес се преподава в курсове „как да бъдеш успешен“ и тренинг за персонално израстване.
Как е по-добре да постъпите: Помолете детето да ви разказва за своите достижения и успехи, хвалете го, акцентирайте върху силните страни и таланти, които има.
Още от раждането му, поддържайте неговата увереност в силите му.

„Аз съм по-възрастен и затова съм прав. Възрастните винаги трябва да се слушат“

Изричаме това по инерция. За да накараме детето да слуша.  В живота обаче повече се цени умението на хлапето да спори, да задава въпроси, да не приема за чиста монета, това което му се поднася, а да го подлага на съмнение. Да критикува и да отстоява позицията си. Това са ценните качества за живота му като възрастен човек.
Твърдението, че възрастните винаги са прави, може да бъде опасно. Детето, на което са внушавали това, може доверчиво да даде ръка и да тръгне с него от парка или да отвори врата на непознат, защото „възрастните винаги трябва да бъдат слушани.“ 
Как е по-добре да постъпите: Ще изгубите малко повече време, но е добре да обяснявате на детето причините за всяка постъпка. Например вместо: „Щом казвам в къщи, значи се прибираме в къщи !“, кажете: „Тръгваме си от площадката, защото вече става хладно. Ако настинеш, може да се разболееш, и ще се наложи да пиеш горчиви лекарства“.
Така детето се учи да предвижда последствията от всяко свое решение, не да слуша и да се подчинява, а да мисли и осъзнава.

„Никога не моли, справяй се сам/а“

Искате да възпитате самостоятелност у детето, а вероятно се водите и от собствения си опит, когато казвате това. Детето ще си мисли, че да помоли за помощ или за услуга, е проява на слабост. Че винаги трябва да се справя само.
По- късно в живота подобна нагласа обаче може да му попречи да работи в екип, да се доверява на близките, да им делегира някои задължения. 
Как е по-добре да постъпите: По-добре е да кажете на детето: „Аз вярвам, че ще се справиш сам, но ако ти трябва помощ, поискай. Аз винаги съм на среща и съм готова да помогна.“

"Има такава дума - „Трябва“

На практика умението да се заставиш да направиш нещо, когато много-много не ти се иска, не е толкова лошо. Ще се наложи детето да го прави и в училище, и в спорта и навсякъде. Защото зад всеки успех стои много упорит труд.
Но вълшебната думичка „трябва“ има и негативна страна. И тя се проявява, когато родителите засипват детето с наставления „така е по-добре“, „така е правилно“, „така трябва“.
Тогава то престава да слуша собственото си „искам“. И, когато порасне, то по-малко ще се вслушва в собствените си желания. А такива хора могат лесно да бъдат манипулирани.
Как е по-добре да постъпите: Когато казвате на детето „трябва“ , му обяснете защо. И не с аргумента, защото татко ти каза така.

„Раздели го го с брат си/сестра си. Нали не си егоист“

От страх децата да не станат егоисти, родителите ги подтикват да си дават играчките и личните вещи. И в най-лошия случай детето се подчинява и престава адекватно да възприема своите желания. А, когато порасне, трудно ще каже „не“ и ще защити, това, което си е негово. 

Как е по-добре да постъпите: Детето не е длъжно да си дава играчките. Винаги се съобразявайте с възрастта и характера му. Например 3-годишното не си дава играчките и това е напълно нормално. Защото в тази възраст то започва да се чувства като личност, осъзнава това и в речника му се появява думата „аз“ и „мое“.
Може да му предложите да размени някоя играчка с тази на друго дете. Ако обаче откаже, не го принуждавайте.

Източник: deti.mail.ru, адаптация Мона Василева