Ако можем да се чуем отстрани... 6 тайни на възпитаното общуване

Хората си приличат по едно нещо – всички мразят да бъдат критикувани, не понасят никак добре остри забележки и негативни оценки по свой адрес. Всеки може да си каже: „Имам ужасен характер, държа се несправедливо с околните“. Но ако някой друг изрече това по негов адрес, най-вероятно ще предизвика само негодувание и разочарование.

Ако можем да се чуем отстрани как говорим с хората, ще бъде интересно да наблюдаваме и реакцията на своите думи, а също и своята на някои обидни забележки. В повечето случаи човек не приема да го упрекват и понякога това води до сериозни последствия.

Това не значи, че трябва никога никого да не критикувате и да пазите наблюденията си за себе си. Ясно е, че когато сте недоволни от някого или нещо, е важно да го кажете – как иначе човек ще разбере какво ви харесва и в какво е сбъркал?

Въпросът е как да не задържате отрицателните емоции в себе си, да не стискате зъби от яд, че важни неща са останали недоизречени и отношенията ви да не достигат до критични точки. От подобни ситуация винаги има достоен изход и той се крие в начина да разговаряме учтиво.

Това е истинско изкуство, но има няколко най-важни опорни точки:

Хората не обичат да бъдат критикувани - не забравяйте това. Някои могат да развият комплекси от подхвърлена реплика, и забележките могат да бъдат различни, но за да бъдат възприети адекватнои, започнете с думи, които показват отношението ви към човека.

Например, можете да кажете: "Много ми липсваше" или "Мислех си цял ден за теб". Такива фрази предават лично отношение към човека и винаги омекотяват всеки упрек. Може да направите и комплимент, така моментално тонът на разговора става по-положителен и по-приемлив.

Опитайте се да изразите по-малко недоволство, като внимавате каква интонация и думи подбирате. Така една и съща фраза може да се възприеме по различен начин, например: „Ти пак не си оправил леглото, все трябва да ти повтарям“ и „Много си сладък по боксерки, но не ми е приятно, че спалнята е все още разхвърляна“.

В първия вариант е очевидна личната негативна оценка „ти пак“, а във втория присъства и личното ви отношение към ситуацията. Първата фраза звучи безапелационно, като присъда, която не подлежи на обжалване, и след нея можете да очаквате агресивна реакция. Докато втората е мила и приканва да намерите компромис.

Бъдете внимателни какви оценки и квалификации давате. Независимо дали са свързани с характера, постъпките или външността. Дори, ако човек сам ви моли да му кажете как изглежда, не бързайте да изричате всичко, което си мислите. В повечето случаи той/тя иска да чуе думи на подкрепа, а не унищожителна критика.

Докато човек не види сам собствените си недостатъци, е безполезно да се говори за тях. Така единствено ще предизвикате негативна реакция от негова страна, ще се стигне до неизказани обиди и стаено недоволство. Опитите да отворите нечии очи за неговите/нейните недостатъци водят до противоположни резултати.

Понякога дори да ги обърне в своя полза. Например, казвате на някого, че е напълнял, и той/тя започва да се оправдава за всичко с тези излишни килограми – проблеми в работата, разногласия в личния живот – промяната на теглото става удобен щит и той/тя няма стимул да се промени.

Не продължавайте разговора на негативни за слушателя теми прекалено дълго, поставете граница. Това няма да бъде приятно за никой от разговарящите, а и няма да доведе до нищо друго, освен до все по-драматичен диалог.

Ако може, променете средата, човека, с когото разговаряте, сменете темата и при всяко положение се придържайте към дипломатичния тон. Бъдете деликатни, накарайте онзи, който се е почувствал обиден, да говори за нещо, което му е приятно. Защото онзи, който е разочарован от това, което чуе по свой адрес, може да ви предаде негативното си настроение.

И винаги си давайте сметка колко е важно вниманието към дребните неща. Бъдете търпеливи с хората около вас и преди да направите коментар, помислете как ще прозвучи.

Марина Атанасова