Безусловната обич на майки и синове

Надали всеки мъж се замисля, че е формиран от жена – от своята майка, и надали всяка майка на момче си дава сметка, че от нейните действия и отношение зависи в огромна степен образът на бъдещия мъж.

Самостоятелен, отговорен, решителен, или пък слабохарактерен, зависим, бягащ от задължения...
Френската психоаналитичка Вероник Моралди разкрива огромното влияние, което има майката върху емоционалния, социалния и сексуалния живот на сина си и как понякога прекалената обсебеност от нейна страна и точно противоположната прекалена незаинтересованост са еднакво пагубни за психиката му.

Твърде грижовната и любящата, контролиращата и свръхзакрилящата, алкохоличката и малтретиращата – всички са обрисувани в книгата, заедно с портрети на синовете, които „вървят в комплект с тях“.
След като ви представихме великолепната „Майки и дъщери“ от същата авторка, вижте и откъси от „Майки и синове“:

Моят син, моят крал

Съществува принцип за баланса във връзката: ако даваме прекалено много на някого, той подсъзнателно възстановява баланса, като отхвърля част от полученото, дори то да има стойност за него. Това е правилото на 25 %. Искам 25 %, давам 25 %, отказвам 25 %, приемам 25 %. Тоест, ако получавам 75 %, ще отхвърля 50 %. Важи за всички деца - между даването и отказването трябва да има баланс.

Майките са грижовни и нежни. Но чувствата им минават отвъд нежността. Създадени са по-толерантни от мъжете. Синовете го осъзнават и често ги карат да се застъпват за тях пред бащата. Той представлява авторитета, закона.

Знаем, дори и да не сме го преживели лично, че за подрастващия син е много по-лесно да залъже майка си, отколкото баща си. Сякаш има точно разпределение на ролите и различните участници се допълват по напълно естествен начин. …

Жените много по-лесно възприемат синовете си такива, каквито са, затова са и толкова толерантни. Синовете го осъзнават и предпочитат да споделят с майките си. При бащите е по-различно. Те искат синовете им да са такива, каквито според тях трябва да бъдат – да отговарят на идеала за мъж, стриктно да спазват правилата. Затова, когато бащата липсва в семейството, и майката трябва да налага правила, да е строга и властна, тя се чувства в чужда роля, не на мястото си. Понякога дори се стига дотам, напълно да загуби правилната си преценка за сина.

Жените са склонни да прощават всичко на синовете си. Това ни кара да се замислим за слабостта на жените по отношение на мъжете по принцип. Сблъскваме се с една диалектика: някои жени, именно защото са майки или защото имат силен майчински инстинкт, са по-толерантни към мъжете, а от друга страна, те са по-толерантни към синовете си, защото става дума за представители на противоположния пол. Във всяка връзка с мъж, дори и платонична, се стига до момент, когато на нас, жените, ни се иска да прегърнем този мъж с чисто майчинска нежност, както бихме прегърнали син или брат.

Равновесие на силите - нито доминираща, нито доминирана майка

Между майка и син се изгражда връзка, в която може да се зароди съперничество за власт, както по принцип се случва във всяка връзка между две човешки същества, особено ако са от различен пол. Основните козове в това съперничество са обичта и притежанието.

Ето защо от основно значение в тази връзка е всеки да уважава равновесието на силите и да не се изкушава да манипулира другия. Важно е майката да не се възползва от зависимостта на своя син, за да стане доминираща, както и синът – да не злоупотребява с безкрайната обич на майка си. Лоша услуга е майката да разреши на сина да я манипулира, но също така и да му втълпява, че живее само заради него, защото това е твърде тежък товар.

Майчината любов не бива да става причина детето да се чувства всесилно. Рискът от крайности е още по-голям, когато става дума за дете от... силния пол.

Първата жена в живота, въплъщаваща сигурността и привързаността

Синовете обичат всичко в майка си: от една страна, тя ги е дарила с живот и със сила, но от друга - тя е извор на нежност и сигурност. Тя е техният пристан, техният дом. Писателят и пилот Антоан дьо Сен Екзюпери, страдащ през 1922 г. от тежките условия на живота в гарнизона, споделя с майка си в едно писмо от укрепленията в Аворд, че си я представя как подрежда цветята в дневната и само така успява да се успокои и да не обръща внимание на старшините.

Дори само споменът за такава обикновена ситуация, за момент на спокойствие и щастие, помага на младия военнослужещ да понесе тежестите на живота в армията. Това разкрива и другата страна на “грубостта” на мъжкия свят.

За сина майката е бягство, олицетворение на древен инстинкт, желанието за завръщане на мястото, където се е чувствал най-защитен – майчината утроба. Това е неясен спомен за далечното минало на сигурност, изгубен рай, откъдето раждането го е откъснало. Именно заради това майката остава извор на доверие, нежност и закрила. И не защото е физически силна или може да го предпази от всичко. Съвсем не. Често с времето синът започва да закриля майка си. Но истината е, че каквато и да е майката, тя е там за него.

На много синове им е достатъчно просто да знаят, че е до тях, че те са до нея и винаги могат да се върнат при нея, следователно и към корените си, преди да се впуснат отново в битката на живота. Майката го усеща инстинктивно – в някои моменти синът е като малко птиче, което изпитва желание да се сгуши за момент в нея, преди отново да отлети. И тя трябва да е до него.

Вече пораснали, синовете продължават да подчертават до каква степен майката е била и винаги остава важна за тях, до каква степен е източник на постоянна подкрепа, на стабилност. Като носеща подпора на мост, без която би рухнал. За сина майката е емоционалната подпора, защото говори на езика на емоциите, защото въплъщава разбирателство (вече говорихме за това). Една майка казва за подрастващия си син:

“Винаги се обръща към мен, винаги се осланя на мен, когато минава през труден период, когато в живота му се случва нещо тревожно или е на прага на голяма промяна. Търси моята подкрепа, а не подкрепата на баща си. Затова в такива моменти мъжът ми се шегува: “Синът ти има нужда да го накърмиш!”

Ето защо, когато майката не изпълнява задълженията си, детето страда. Липсва му съкровеното убежище. За него не съществуват сигурността и защитата.

Различните категории неспособни майки са всъщност еднакви, независимо дали става дума за майки на момичета, или на момчета. Тъй като жената си е жена, майката си е майка, няма значение от какъв пол е потомството ѝ. И все пак, не бива да забравяме, че се случва майката да е безразлична към едно от децата си, но отдадена на другото.

Първият женски образ

Ето как един мъж определя какво представлява майката за сина: “Това е първата жена в живота му. Тя е котва, тя е пристан”. Въздушна база, от която той ще излети към живота. Първата жена на живота му.

Спомням си прекрасния роман на Ян Кефелек „Моята първа жена”, в който авторът скромно признава, че ако моряците имат по една жена на всяко пристанище, то той търси пристана във всяка жена, търси майка си...

За сина майката, първата жена в живота му, е също така и първият женски образ, трайно запечатал се в съзнанието му. И ако тя е повече жена, отколкото майка, е възможно в съзнанието му да остане повече образът на съблазнителката и след години този мъж да бъде привличан от такъв тип жени, да има идеализирана, съвсем различна от реалността представа за нежния пол. И понеже за него майката е като героиня от роман или филм, съществува риск в истинския живот той да не се държи адекватно и вместо да оценява жените от плът и кръв, вечно да търси някоя несъществуваща.

И винаги, когато конкретна жена не отговаря на идеалистичния образ, мъжът я изоставя, за да търси другаде своя идеал. И така до безкрай.

50-годишен мъж споделя: “Като млада майка ми беше манекенка и винаги си остана много изискана, елегантна, беше старлетка, същинска звезда от Чинечита. Навярно заради това през целия си живот не съм понасял неподдържаните жени. Какво имам предвид ли? Жена, която не е фризирана, гримирана, нагласена”.

Партньорката на такъв мъж трябва винаги да бъде безупречна. Колко изтощително! Но още по-притеснителен е случаят на 34-годишния мъж, споделил кое за него е истинският проблем и защо му пречи да изгради стабилна връзка с жена: “Трудно понасям прозаичността на всекидневието. За мен жената е съвършено същество. Вероятно ще ви разсмея, но за мен едно съвършено същество не може да ходи до тоалетната сутрин. За мен това е истински убиец на любовта. Ако доловя шум от уриниране, харизмата изчезва и имам желание единствено да си тръгна - което и правя.”

Препоръчах му да прочете книгата на Жан-Клод Кауфман “Първата сутрин”. Както се подразбира от заглавието психологът описва моментите от сутринта след любовна нощ – събуждането, минаването през банята и тоалетната – моменти, съвсем нормално да са малко притеснителни за всички. 

Нека споменем и този 15-годишен младеж, който затрогващо обявява: “Не искам да имам втора жена в живота си. Предпочитам майка ми да си остане единствената. Такава, каквато е – до такава степен тя е уникална като стил и личност”. Не просто първият женски образ, трайно запечатан в съзнанието, но и първата личност.

Така синът отрежда на майка си първото място. Жените в живота му ще са различни от майка му; няма съзнателно да търси жена, приличаща на нея, защото, както казва цитираното по-горе момче – тя е единствена и уникална като личност. Въпреки това той си дава сметка – според неговото уточнение – че в живота го привличат нестандартни жени – по подобие на майка му, а тя е всичко друго, но не и стандартна. Ясно личи какъв отпечатък е оставила майката върху младежа. Единствено времето ще покаже какви партньорки ще си избира в бъдеще, но при всички случаи те ще имат някаква връзка с майка му: или ще я открива в тях, или – напротив – ще бъдат пълна противоположност, за да не вижда в техния образ, защото тя е “единствена”.

Ако синовете отъждествяват образа на жената с образа на съблазнителката, ако са имали майка от типа повече жена, отколкото майка, те навярно винаги ще търсят такъв тип жени, но това не означава, че така ще запълнят усещането за празнина вътре в себе си. Основният риск да загубят лесно партньорката си е точно защото са виждали майка си да сменя множество мъже.

Такива синове остават неуверени в любовен план, защото винаги се страхуват от евентуалния край на връзката и никога не изграждат доверие към партньорката си. Те дори подсъзнателно провокират края на връзката, въобразявайки си, че е бил неизбежен. В други случаи обаче е точно обратното – като реакция срещу своята майка някои синове търсят съвсем различни партньорки, далеч от типа "съблазнителка".