Чрез книгите могат да бъдат предадени и закодирани важни послания, които да изградят или променят мирогледа на най-малките

Албена Фурнаджиева е български поет, писател, юрист, филолог. Автор на четири поетични книги, а две от тях „Немирници“ и „Мечтатели“, издадени съответно през 2008 г. и 2020 г. са за деца. Албена Фурнаджиева е член на Съюзна българските писатели и на Литературно общество „Димчо Дебелянов“. Първите си детски стихове тя издава на 12-годишна възраст във вестник „Родопски устрем“.

С нея разговаряме за силата на словото, ролята на родителите във формирането на любов към четенето, за грешките и правилния избор на книги за децата.

Албена, какво Ви провокира да творите за най-малките?

Страхът от подмяна на ценностите. С отпадането на редица български автори от образователната програма може реално да се притесняваме за един процес, в който речниковият запас на подрастващите ще бъде сведен до минимум. А какво е човекът без словото? Книгата е съд, в който се съхранява езикът.

Напоследък се сблъсквам и с интерпретации, в които например Ромео и Жулиета са наркомани. Алиса в страната на чудесата е жертва на автор, който посмъртно е етикиран за педофил. В едноименната опера Дон Жуан е бисексуален и т.н. Отрицателни герои са представяни като положителни, а позитивните персонажи са изобразявани като лоши. Наблюдавам редукция на добродетелите, изопачаване на посланията от книгите. Така че, пиша за най - малките с надежда към съхраняване на християнските ценностите в живота. И в противовес на ужасите, страшилищата и изродените персонажи, които се опитват да придобият сила чрез екрана.

И един факт, който повлия на желанието ми да пиша за деца - живият контакт с тях и общуването ни при представяне на стиховете ми в различни краища на България. Имаме такива будни, умни, талантливи и жадни за надежда и знание деца!

За кого е по-трудно да се пише – за големи или за малки?

Разбира се, че за малките. Отговорността на автора е огромна. Децата са чисти и приемат всяко едно послание за истина и пример. Затова авторът трябва да бъде много внимателен какви думи вади от своя тайник и какви послания предава на читателите. Неговото индивидуално усещане за истина следва да е много деликатно и честно, но и коректно поднесено.

Липсва ли подходяща литература за малчуганите на българския книжен пазар?

Българският книжен пазар е изпъстрен с много книги. Влизайки в една книжарница и разпръсквайки погледа по лавиците, оставаш с усещането, че си сред водопад, ухаещ на букви и картини. И може би това е една от причините, читателите да не могат така лесно да открият най-подходящата книга за тях или техните деца.

Чрез книгите могат да бъдат предадени и закодирани важни послания, които да изградят или променят мирогледа на едно дете или дори поколения.  Ето защо е изключително важно те да бъдат внимателно подбирани. А този избор често е в ръцете на родителите. От друга страна живеем в консуматорско общество, в което всичко е бързо заменяемо. Технологиите напредват с огромна скорост. Подтикавани сме към бърза консумация, лесно удовлетворение и скоростна забрава. Като че ли вече не надграждаме, а живеем ден за ден. И нищо не ни засища достатъчно и все имаме усещането, че нещо по-добро пропускаме. По някакъв необясним начин в това съвременно устремено към „космическо преселение“ време, все още книгите успяват да запазят своята форма, цветове и мирис, но посланията и езикът в много от тях се променят и те наистина могат да бъдат и неподходящи.  Помня книгите от моето детство - приказките на Шарл Перо, Андерсен, Братя Грим, Приказки от цял свят, изсториите на Вилхелм Буш, Астрид Линдгрен, Дикенс, Ангел Каралийчев. Помня илюстрациите към тях. Така, че ако някой усети липса на „подходяща“ литература за малчуганите, винаги е добра идея да се завърне към „класиците”.

Смятате ли, че най-младото поколение не обръща внимание на книгите като следствие от дигитализирания свят, в който живеем, или всичко е строго индивидуално?

Страхувам се от изгубени поколения след нас, чиито сетива биха били изградени само на базата на посланията от екрана. Предварително приготвени за претопляне тарелки с полуготова информация, която не ти дава възможност да развиеш собственото си въображение, адаптивност, изобретателност и чувствителност. И точно тук е мястото да се обърнем към книгите. И да започнем от класиките, които мисля, че всеки е длъжен да прочете.              

Какви подходи според Вас могат да използват родителите, за да накарат децата си да четат повече?

В днешния свят съвременните деца получават наготово от екрана усещания в 2D, 3D, 4D и 5D измерения. Въображението често е задушено с готови усещания за мирис, вкус, зрение, звук, допир в зададени предварително количество и пропорции. Съзнавам, че в днешния заситен с информация свят на родителите е неимоверно трудно да привлекат вниманието на децата, само с чистия процес на четене. Особено във време, в което родителите от своя страна нямат достатъчно време за децата си, поради забързаното ежедневие. Но независимо от това примерът, който те чертаят пред децата си е много важен. В тази връзка е важно да отделят повече време, за да четат на своите деца. А след това, когато самите малчугани се научат да четат, е важно да споделят с тях четенето. Полезно е за децата да четат на своите родители.

Коя е основната задача на родителите, когато за първи път запознават детето с книгите?

Живеем във време, в което информацията е лесно смилаема. Днес, повечето хора мечтаят всичко да бъде бързо достъпно, опростено и лесно. Първата задача на родителите е децата да бъдат убедени, че е необходимо да се потрудят по пътя за достигане на лесното. А това се изгражда чрез повече разговори между родители и деца, и четене на книги.

Какви истории харесват съвременните деца? Имате ли обяснение защо някои от любимите ни герои и книги от нашето детство, сега не се радват на такъв интерес сред малчуганите?

Отново отговорът на този въпрос се крие в подмяната на ценностите. В днешно време на децата от съвсем малки сякаш преднамерено се показва, че животът е суров и не е приказка. Възрастните опитват да бъдат „коректни“ и да ги подготвят за „суровия“ живот. Цъфти продажбата на електронни игри съдържащи насилие или истории, които провокират страх. Децата вярват, че приказките са измислица, която те кара да си губиш времето с несъществуващи неща. Лишени са дори от шанса за избор при вярата в чудеса. Подрастващите трябва да вярват, че могат да постигнат всичко за което мечтаят и могат да бъдат всичко, което пожелаят. Че това зависи от тях самите. А това до голяма степен е пряко свързано с обхвата на тяхното въображение, степен на израяване и богатство на езика. Това е свързано с развитието на тяхната сензитивност, състрадание, човеколюбие и доверие. А защо не и във вярата в чудеса? И всичко това е закодирано и заключено в словото, което пък се съхранява живо и красиво в книгите.

Елена Николова