Д-р Банчевска: Семейството е сложна система

Как това, което се случва в нея, се отразява на децата - обяснения от психолог

24 март 2019 г.

Снимка: Guliver / iStock

За семейството като функционираща система и как това, което се случва в нея се отразява на децата, разказва психологът д-р Деница Банчевска.
Тя не говори просто за семейство, а за семейството като система. Защото всеки член на това семейство по някакъв начин е свързан с всички останали. А всяка промяна в тази система оказва влияние върху всеки един.
И е особено важно да сме наясно и да знаем как тази система функционира и как оказва влияние и върху децата, за да може да я държим под контрол и да я направляваме, обяснява тя.

Снимка: личен архив

Деница Банчевска е доктор по психология, психотерапевт и клиничен супервизор. Придобила е образованието и опита си в САЩ. Защитила е докторска степен в областта на човешкото развитие и семейната психотерапия. Притежава сертификат за психотерапевт към националната психотерапевтична асоциация на САЩ (ААМFТ).
В продължение на 11 години работи като терапевт, супервизор и научен изследовател към Щатския университет на Охайо (The Ohio State University), където се е учила от водещи в световен мащаб психолози и семейни психотерапевти.
Освен като терапевт, работи и като преподавател и супервизор в областта на психологията, социалната дейност и фамилната терапия. Член е на Българския институт по фамилна терапия, Дружеството на психолозите в България и Българска асоциация по хипноза.

Защо наричате тази система „самоосъзнаваща“ се, д-р Банчевска ?

В здравото семейство всеки може да се развива и нуждите му да бъдат удовлетворени в условия на взаимно уважение и обич. В същото време е важно семейната система да се запази във времето, адаптирайки се към промените свързани с развитието и средата.
Самоосъзнаваща се система защо? Защото колкото по-съзнателно живеем, толкова по-голям е шансът ни да се адаптираме успешно към промените. Самоосъзнаването ни дава разбиране за собствените ни процеси, а от там и повече избор. Например, ако съпругът прави сприхави забележки за телефонните разговори по време на вечеря, партньорът може да отреагира със защитен гняв или да влезе в обяснителен режим. При по-високо ниво на съзнание обаче, може да разбере, че тя търси неговото внимание. Избор има тогава, когато има осъзнаване на това какво се случва, какви са възможностите и до какво водят те.

Какво се променя с идването на детето и самоосъзнаването влиза ли в друго ниво?

Прибавянето на нов член в семейството винаги променя динамиката. С раждането на дете, настъпват промени в семейната система и това изисква по-високо ниво на самоосъзнаване за да се предпази системата от разпадане.
В началото е само двойката партньори с техните процеси на интимност, комуникация, вземане на решения, поемане на отговорности и т. н. Децата – без значение дали става дума за едно, две или повече – образуват подсистема, подчинена на родителската.
Двамата партньори са тези, които трябва да водят в семейството, взимат решения и поемат отговорности за себе си и децата.
Те заедно взимат решения и създават правила, а децата се съобразяват.
Едно от важните неща, които трябва да се случат при появата на детето, е двамата родители за запазят партньорските си отношения и лидерската си роля. Понеже майката е биологично свързана с детето, често се случва така, че тя се посвещава изцяло на него, а бащата остава в периферията. Рискът е с времето партньорът да бъде заменен емоционално с детето. Важно е емоционалните отношения между тримата да сформират триъгълник, в който двамата партньори да бъдат свързани с детето „равномерно“, точно както страни на равнобедрен триъгълник.

Кои са най-честите грешки в този етап на идване на дете. Защото то променя на практика цялата система, за която вие говорите?

Едно от предизвикателствата е младите родители да преодолеят тревожността си породена от естественото желание да дадат най-доброто от себе си. Често виждам родители да се притесняват за незначителни детайли, за сметка на взаимоотношенията си. Например, таткото може да е сложил грешния памперс или да го е сложил на опаки. Тези неща са второстепенни. По-важна е неговата ангажираност с детето и усещането му като част от семейството, за да може двамата партньори да запазят своите взаимоотношения и паралелно да се свържат с детето.

Друго предизвикателство е запазване на партньорските отношения в условията на стрес и адаптация. Често, улисани в грижи за бебето, родителите забравят да се грижат за себе си. Тяхното внимание се насочва към детето и не остава време и енергия за интимност. Тук не става въпрос просто за секс, а за споделеност. Обикновено те се събират заедно, за да се радват на споделени интереси, компания, идеи и планове. Ако не намират начин да правят това, интимността умира. С времето детето пораства и много двойки с огорчение откриват, че са се превърнали в отчуждени съквартиранти. Затова, въпреки предизвикателствата е важно двойката съзнателно да планира време за себе си.

И какъв е вашият съвет към родителите?

Това, което помага е да сме съзнателни за действията си и процесите в семейството. Фамилната терапия е един ефективен начин да се постигне това. Важно е да помним, че взаимното разбирателството, доверие и уважение са по-важни от това кой е прав. Детето има нужда от двамата си родители. И те трябва заедно да поемат ролята си на родители, без значение дали памперсът ще е сложен на обратно.

Кои моменти са „най-чупливи“ в съжителството и въобще за функциониране на семейството като система?

Трудно може да се посочи един конкретен момент. Всеки преход е предизвикателство и изисква адаптация. Например, още с избора на двамата да живеят заедно, нещо се променя и има нужда от адаптация. Ако партньорите решат да сключат брак, колкото и това да е желано, то е свързано с напрежение и поемане на отговорности.

Идва детето – нова промяна. Детето расте бързо и с всяка фаза на развитие, семейството трябва да се адаптира. Заедно с това идват други промени в живота – предвидени или не. Тревоги свързани с работа, здраве, финанси, загуби, инциденти и т.н. Подобни промени носят напрежение, което носи риск за семейната система.

Кое е най-доброто „лекарство“ за адаптацията?

Най-доброто лекарство е осъзнаването на тези процеси. И нека фокусът ни да е върху взаимоотношенията, а не върху детайлите.

Специалистът е лектор на „Форум бременност и детско здраве“, организиран от Puls.bg.

Веселина Мончева

Коментари
Последни видеа

Ако ти ме помниш

25 октомври 2021 г.