Да обичаме децата си по-малко

Ако трябва да сме честни, това с меренето на обичането е малко особена работа. Не са кило краставици на пазара, че да ги сложим в кантара. А и освен това всеки родител показва любовта към детето си по различен начин.

Но тезата, която психологът д-р Шефали излага пред Опра Уинфри, е, че прекомерната любов заслепява възприятията и обърква връзката родител-дете.

Шефали, също майка, обяснява, че схващането ѝ, което може да се стори скандално на някои родители, е свързано с това, че безусловна любов не би трябвало да значи „сляпа любов”.

Понякога се случва така, че заслепени от обич към детето си родителите не виждат негови недостатъци, които му пречат да се справя по-добре, и които, принципно, са отстраними, стига да има кой да ти обърне внимание.

Или пък именно заради тази всепоглъщаща любов детето започва да приема родителя като верноподаник, като слуга, като обслужващ персонал, като някой, който има една-единствена мисия в този живот и тя е да се грижи за него.

Според Шефали това не бива да се допуска, а се случва все по-често да говорим за любов и да забравяме съзнанието, с което трябва да упражняваме тази любов.

„Любовта без мисъл се превръща в нужда, в зависимост. Става някакъв вид контрол в името на любовта”, казва тя.

Ако това означава „да обичаме децата си по-малко”, може и да се замислим.

Елисавета Цалова