Детето ми е срамежливо - какво да правя

Срамежливостта започва да пречи на детето още от детската градина. То по-трудно намира приятели, не се вписва лесно в колектива, а понякога дори отказва да отиде в градината. 
В училище ситуацията остава същата: срамежливите деца трудно се сприятеляват, те по-трудно преминават през кризата на седмата година и бавно свикват с училището. Адаптацията им отнема дълго време.
Обикновено чувствителните деца по-често проявяват стеснителност, но тя може да бъде резултат от грешки в родителския подход и възпитанието, или от травма.
Психологът Анастасия Кузнецова дава идеи как да помогнем на плахо и срамежливо дете да се адаптира по-лесно към нова среда.

В тази ситуация най-важна е подкрепата

Не се карайте и не сравнявайте детето си с другите. Фрази като "Виж, Митко играе с момчетата в двора цял ден, а ти си се лепнал за полата ми?", не помагат. 
Приемете детето такова, какво е и му помогнете да се справи доколкото може със стеснителността си. Така то ще знае, че винаги ще има подкрепа от родителите си. 
И се опитайте да откриете на какво се дължи срамежливостта. Ако не можете сами да се ориентирате, направете консултация с психолог
Срамежливостта може да бъде проява на вроден темперамент или да се дължи на ниско самочувствие. Може и да е свързана със строго възпитание - когато родителите много се карат и обясняват на детето, че не се справя добре.
Причина може да станат травматични ситуации като развод или смърт в семейството, раждането на второ дете. Може да е резултат и от натрапчивото желание на родителите да направят детето по-общително, когато по природа то не.
Това, разбира се, не е пълен списък на причините, които влияят върху психиката на детето...

Снимка: Guliver / Getty

Срамежливостта е присъща на меланхоличните деца - тихи, спокойни, потопени в себе си. Ако хлапето се чувства удобно, когато е настрани от групата, няма смисъл да го социализирате насила. Не е нужно да го записвате в детски лагери, състезания и да настоявате да участва в едно или друго мероприятие. Действайте меко.
Подкрепете го и го насърчете да общува с тези деца, които харесва. Разберете къде му е по-удобно да играе с тях - у дома или на улицата. Ако вкъщи се чувства по-спокойно, поканете някое приятелче на гости.
По правило меланхоличните бързо се уморяват и предпочитат самотата. Опитите да промени насилствено природата на детето то могат да доведат до неврози.

Насърчавайте самостоятелността му 

Опитайте се чрез игри да му дадете възможност самостоятелно да направи „поръчка“ в ресторант, сладкарница, „да напазарува“ - така ще се изяви и докаже в нова социална ситуация.
Обърнете внимание на това как общувате с детето си.
Не го прекъсвайте и изобщо не пренебрегвайте мнението му. Във всички спорове трябва да му дадете аргументирани отговори.
Ако забраните нещо, тогава обяснете защо - така то почувства, че уважавате неговото мнение. Консултирайте се с него, покажете му, че неговото мнение е важно за вас.

Помогнете му да разшири кръга си от приятели

Попитайте го дали не иска да го запишете на кръжок, школа или някакъв спорт, където ще има възможност да се срещне с нови деца и да създаде приятелства.
Ако откаже, не настоявайте. Изберете събитие, на което ще сте заедно и ще се срещне с други деца и родители.
Помогнете му да си изгради собствен авторитет.
Опитайте се да разберете какво е самочувствието му. Ако е ниско, опитайте да направите нещо, за да го повиши.
Например - обсъдете какво добро е направило през деня. Или какво интересно нещо е измислило ... Такива разговори могат да повишат самочувствието.
Срамежливостта е адаптивно поведение, опит да се приспособи към външни и вътрешни обстоятелства.
Когато изтъкнете силните страни на детето, това ще му помогне да увеличи самочувствието си и по-лесно да се адаптира към новата среда.

Мона Василева