Детската рисунка „разказва“ за липсата на любов, подкрепа ...

Рисунката на детето е отражение на неговата душа, чувства, отношение към себе си, семейството и света, който го заобикаля.

Тя е нищо като шифровано съобщение

Ако кажете, че търсенето и изучаването на ключовете за дешифриране на рисунката е досадна задача и е много по-лесно да попитате детето за всичките му страхове, тревоги, радости и скърби в поверителен разговор, грешите.
Вероятно знаете от собствения си опит колко трудно е понякога дори за възрастните да разкрият душата си пред събеседника. И не всеки намира правилните думи.
Как можете да се надявате, че четиригодишно ще произнесе такива думи като „съчувствие“ или „омраза“, „спокойствие“ или „тревога“, „хармония“ или „страх“?
Самото то не разбира чувствата си и не знае как точно се наричат. Също така малкото дете често не може да разбере причината за своите преживявания, особено ако причината е по-сложна.
Но рисунката дава възможност на детето да изрази това, което все още не може да разбере и да изрази с думи.

В три последователни части разказваме за рисунките като огледало на душата на хлапето.

На каква възраст успява да нарисува човек и как постепенно допълва и усъвършенства детайлите в нея?
 Какво символизира голямата глава, широките рамене или дългите ръце, вида на ушите и дори зъбите?
 Как изобразява своето семейство и за какво говорят елементите на рисунката?
Как изобразява проблемите, които чувства, че му тежат, но не може все още с думи да изрази?
И накрая, в последната трета част на материала, ще научите как да тълкуваме цветовете.

Снимка: Getty

Шифровано съобщение

Рисуването за хлапето не е изкуство, а реч, която то все още не се е научило да използва правилно. Рисувайки фигурки и знаци то, като истински художник, чувства пълна, неограничена свобода.
Разбира се, въобще не мисли да изложи чувствата си на белия лист. То просто рисува, малките пръстчета сами водят молива, а изпод него излиза огледалото на неговата душа.

Възрастови характеристики
Когато анализирате рисунката, трябва да вземете предвид възрастта на детето. В края на краищата, на две години то ще нарисува пръчки, кръгове, квадрати и само след като ги изобрази, ще измисли какво представляват и как да ги нарече.

До тригодишна възраст то има желание да рисува човечета. Но не може просто да ги нарисува. Получава кръг с лице (глава), към който са прикрепени пръчки (ръце и крака).Но на четиригодишна възраст то вече прикрепя овал (торс) към кръга и самата рисунка става по-сложна.
На петгодишна възраст то вече добавя детайли - като уста, нос, очи, пръсти, коса.
На шест или седем години малкото човече има шия, пръсти на ръцете и краката, дрехи и различни прически.
Именно от тези възрастови характеристики на картината се ръководят психолозите, когато оценяват умственото развитие на детето.
Ако на седемгодишна възраст то все още продължава да рисува кръгове и пръчици, родителите трябва да се тревожат за развитието му.

Психолозите препоръчват да започнете "декодирането" , едва когато детето е на четири години.
Може да пробвате да разгадаете символиката в рисунката на тригодишно, но тукняма как да се ориентирате по „ключовете в шифъра“, по-скоро ще се водите от вашите собствени чувства.

Снимка: Getty

Погледнете рисунката и се опитайте да разберете какви емоции предизвиква у вас. Не мислете за това дълго време, доверете се на интуицията си.
Рисунката може да изглежда тъмна и скучна, ярка и светла, весела или тъжна.

Ако откриете само положително в нея, вероятно нищо не притеснява детето, но ако в рисунката преобладава отрицателното, трябва да намерите причината за това и, ако е възможно, да я отстраните.
Опитайте се да си спомните дали някой не е обидил вашето дете предишния ден.
По правило хлапетата не помнят обидата дълго време. Ако обаче тя се е случила, непосредствено преди да вземе молива, то определено ще се я изобрази върху листа. И когато доброто настроение се възстанови, то отново ще започне да рисува „весели“ картини.

Утре следва продължение: как детето рисува човек на 2, 3 , 4 и 5 години и как да тълкуваме всеки елемент от картина му.
По материали на Parents, Мона Василева