Екранен детокс

От началото на пандемията преди близо 2 години, таблетите и смартфоните се превърнаха в единствения „прозорец към света“ за много деца - благодарение на тях те учеха, играеха и общуваха с приятели. И родителите, които преминаха на работа онлайн, трябваше да затворят очите си пред факта, че децата цял ден са пред екрана.
В резултат на това „екранното време“ на хлапетата надхвърли мащаба от това, което им „се полагаше“ преди година и продължава и сега. Просто, защото вече се превърна в лош навик и дори пристрастяване.
Може би е време да си върнем контрола над „времето пред екрана“ и да осигурим на децата някак си „цифров детокс“.
Как да се справяме с този проблем и да изградим нова, по-здравословна връзка между детето и електронните устройства, разказва за сайта lifehacker.com детският психиатър Хелън Егер.

1. Простете на себе си

Да, излишното „време пред екрана“ е вредно за хлапетата, но всички сме изправени пред екстремна, травмираща ситуация и не бива да обвиняваме себе си, че сме „отпуснали юздите“. Добрата новина е, че всичко може да се поправи.

2. Не забравяйте, че допаминът е виновен

Физиологичната реакция - отделянето на "хормона на удоволствието" допамин в мозъка, е причина за пристрастяването (и не само на децата) към джаджи. Дори възрастните, първото нещо, което правят след сутрешната аларма, е да вземат телефона в ръка.
Екранните занимания имат за цел да ни предпазят да не изостанем от съвременния живот. Те стимулират част от мозъка, която произвежда допамин - така наречената система за възнаграждение. С времето обаче мозъкът свиква с "дозата" и иска още и по-мощен прилив на допамин. А да се лиши от това става проблем.
Ако не успеем да „скъсаме“ този порочен кръг и тази страст започне да контролира и да а измества всичко, което детето е обичало преди - спорт, игри навън, рисуване, е време да се намесите.

3. Оценете мащаба на проблема

Може да имате усещане, че децата постоянно са пред екрана. Но ако те вече са достатъчно големи, за да използват устройствата без ваша помощ, вероятно не виждате пълната картина на случващото се.
Първото, което е добре да оцените е кога децата използват джаджи и колко време прекарват с тях. Може би ще се окаже, че има повече или по-малко „проблемни интервали“ през деня. Именно върху тях трябва да се съсредоточите и да ги наситите със занимания, които ще грабнат хлапето и ще пренасочат вниманието му.

Снимка: Guliver / Getty

Оценете реално и собственото си повeдение. Ако вие постоянно сте с телефон в ръка, сърфирате в мрежите и през свободното си време, няма как да очаквате различно поведение от детето.

4. Разработете семеен план

След като сте си простили за всички цифрови грехове, на ясно сте с ролята на допамина и вече сте оценили мащаба на бедствието, е време да обсъдите ситуацията с цялото семейство.
Ако децата вече могат самостоятелно да използват приложенията, ще разберат и целта на този разговор. Наистина, заради карантина им е било позволено да седят в таблети и телефони по-дълго от преди, сега животът бавно се връща в обичайното русло и е време те да се върнат към предишния си нормален режим. И всички заедно да правят интересни неща не онлайн, а в реалния живот. Нека децата да предложат какво биха искали да правят заедно с вас и обсъдете как да постигнете.
След това работете заедно, за да определите общи правила за всички членове на семейството, които всеки трябва стриктно да спазва.
Примерно: по кое време на деня ще бъде позволено да се използват джаджи и и за колко време?
Можете да забраните използването на телефони докато сте на масата и се храните както и по време на семейни събирания.
В същото време, когато сте в „разрешеното екранно време“ , не е разумно всеки да седи в някой ъгъл на стаята сам, а това време може да се използва за укрепване на семейните отношения - например можете да помолите децата да ви научат как да играете любимата им видео игра заедно или да гледате заедно анимационни филми ...

С други думи, не е добра идея един ден просто да наложите забрана и за ограничите екранното време на 1 час. Мерките, които планирате да вземете, не бива да са като наказание. Добре е да говорите и да създавате приоритети. Целта е да обясним на хлапето, че като „оптимизираме“ времето пред екраните, ние се връщаме към реалния си живот, към всичко, което обичаме и ценим в него.

Мона Василева