Франсоаз Долто: Няма универсални правила, следвайте интуицията си

Книгата „Каузата на децата“ на френския психоаналитик Франсоаз Долто излиза през 1985 година, преиздавана е много пъти и е преведена на много езици. И въпреки, че нейните принципи са формулирани преди повече от 30 години, са актуални и до днес.

В основата на отношенията между родители и деца лежи взаимното уважение.

1. Няма универсални правила за възпитание

Както не съществува идеална методика на възпитание, нито идеално семейство. Защото всяко дете е уникално. А най-добрият помощник във възпитанието, според Долто – е родителската интуиция, критичен ум, изобретателност и смелост.

„Изобилието от книги, енциклопедии, сборници със съвети за възпитанието тласка родителите към спазване на всевъзможни правила и норми. Истината е, че чудодейна рецепта няма. Предлаганите системи на възпитание често противоречат една на друга и не помагат на младите родители да следват интуицията си и да интерпретират напътствията.
Вие сте родители, детето е ваше, ще сте прави, ако му кажете това, което чувствате с ваши думи. Детето най-много се нуждае от вашата искреност“ .

Грешките са неизбежни. Вместо да сравнявате детето с връстниците му, а вие да се сравнявате с другите родители, да копирате и да се стремите да следвате някакви „норми“ , вървете по своя път. Спокойно и без чувство на вина.

2. Общуването с детето е по-важно от прегръдките, подаръците и жертвите, които правите

Долто съветва родителите колкото могат по-често да се връщат и да си припомнят собственото си детство. Това ще им помогне по-добре да разберат собственото си дете, да почувстват какво преживява то и да намерят точните думи.
Именно личните чувства са тези, които помагат да има диалог, и най-вече фрази като: „На твоята възраст аз ...“ Понякога само това е достатъчно, за да се установи контакт.

Детето често е убедено, че то е единствено, което преживява или чувства определено нещо ... че то се случва единствено и само на него. Опитът на родители и разказът за тяхното детство, може да стане допълнителна подкрепа.

„Слушайте своето дете, не давайте оценки на неговите мисли и разсъждения, дори по време на задушевен разговор. Помнете ролята си и разликата във възрастта" , съветва тя. 

3. Уважавайте детето. Ако не иска да го прегръщате, не го правете

Според Долто е неприемливо и неправилно детето да се храни на сила или пък да се слага да спи против волята си.

Снимка: Guliver / iStock

„Засипваме детето с ласки, предполагайки, че проявяваме доброжелателност към него. На практика самите ние търсим спасение и надежда в неговите обятия, опитваме се да избегнем самотата. Всичко това няма нищо общо с доброжелателността. То е просто егоизъм.
Невинността на детето трябва да се уважава. То не бива на сила да бъде принуждавано да яде, да спи, да се къпе или да ходи на гости ... .
Телесните наказания са недопустими, но понякога едно шляпване е по-добро, отколкото непрекъснато психически да изтезаваме детето“, съветва тя.

4. Не обсъждайте детето в присъствие на други и не говорете за него в трето лице

Долто отделя особено внимание на думите. Не само на смисъла и правдивостта им, но и на начина на общуване. Тя призовава родителите да не смятат децата за глупави, и да не говорят за тях в трето лице („ ето, нашият герой е поспаланко“). 
"Не  наричайте приятеля на мама, „татко“ . В разговора трябва да уточнявате: „твоя татко“, „твоята майка“,  казва Долто.

Долто съветва родителите колкото е възможно по-рядко да обсъждат детето в негово присъствие. Защото така разговорът се превръща в подигравка или нещо, в което неговото участие е изключено. 
Да уважавате детето – значи да го интегрирате в семейния живот и да го научите на свой ред, да ви уважава.
Например, ако семейството има разписание, ще е справедливо да пратите детето в неговата стая, да му обясните, че родителите имат нужда също да си починат. И въобще не е важно какво ще прави – ще спи или ще си играе.

5. Да го научат да казва „не“ - това е дълг на родителите

Нуждите на детето (които не са толкова много), трябва да бъдат удовлетворени. Не е задължително да изпълнявате всяко негово желание. Но е задължително да го научите да казва „не“ - това е ваш дълг, настоява Долто.
Отказът повишава творческия потенциал на детето - то се бори с разочарованията, мечтае, мисли как да достигне целите си. Важно е обаче да знае, че родителите подкрепят и знаят за неговите желания. И дава пример как да постъпим.
“Вашият син вижда на витрината количка. Той я иска. Вместо да влезете и да му я купите, предложете да му разкажете, защо тази играчка е толкова хубава.
Така ще мине поне половин час, в който вие ще общувате. Той ще повтаря: „Аз много искам да ми я купиш!“ а вие: „Да ти си прав. Не е лошо да я купим, но сега аз не мога. Ще дойдем утре и ще видим, после и на следващия ден. Така ще си говорим за нея всеки ден.“
Тогава играчката ще стане нещо повече от обикновен предмет за притежание – тя ще се превърне в тема за разговор, в тайна, във възможност да пофантазирате.
И не си заслужава да казвате на детето: „Ние в детството си не сме и мечтали“ или „Дори и не помисляй, това не е за нас“ .

Единственото решение е да кажете: “Да, ти си прав – това е много хубава играчка и ти много я искаш, но аз не мога да я купя. Имам толкова пари, че ако купя играчката, няма да ми останат за нищо друго.“
От друга страна тези желания, които можете да задоволите, не е добре систематично да подминавате и да не изпълнявате.

6. Не обича родителите си – това е нормално

Веднъж Делто пита сина какви родители предпочетат децата – млади ли по-възрастни. Той отговаря: „Възрастните родители не могат да се включват в игрите и да участват във всички развлечения и да са навсякъде. Докато младите родители се интересуват от същото като нас, но понякога прекаляват и ни идват в повече.“

Снимка: Guliver / iStock

Родителите не са длъжни да се харесват на децата си, но са длъжни да ги възпитават. Освен това практически всяко дете пораствайки, критикува родителите си, колкото и прекрасни и невероятни да са те. И това не е лошо, убедена е Долто.
Главната цел на възпитанието е да научите детето на самостоятелност и да го направите независимо. Колкото е по-малка дистанцията в отношенията ви обаче, толкова по-трудно ще е на децата да се отделят от родителите.

7. Децата не са център на семейството

От самото си раждане детето трябва да знае кое е неговото лично пространство и кое не е: гърнето няма място в трапезарията,  сънят в леглото на родителите е забранен.
Добре е да повтаряте „У нас“ , за да подчертаете, че не той е собственик, а наемател.

Не само родителите трябва да уважават детето. То също трябва да уважава отношенията на двамата да им дава възможност да остават насаме.

„Мисля, че децата бързо разбират, че родителите си имат техен живот на възрастни, в който те нямат място. И това е много важно, защото се случва детето да е цар на семейството, а родителите да са заложници и подчинени.
Недопустимо е пред детето единият родител да се подиграва на другия. Не е задължително двамата родители винаги да са винаги на едно мнение.
Важно е да покажат на детето своето умение да се договорят. Родители не са взаимозаменяеми. Важно е да се допълват един друг. 
А детето не бива са служи като средство за самоутвърждаване на един от тях.  Те просто трябва да му помогнат да се впише в света, твърди тя.

Източник: ya-roditel.ru