Как да научим детето да не прекъсва възрастните

Говорите с приятел, когото не сте виждали от дълго време, а детето непрекъсната се намесва в разговора, за да сподели нещо важно. Иска на всяка цена да го направи тук и сега.
Четете на сина си приказка за лягане и той постоянно задава въпроси или иска да разкаже своята версия на историята.
Защо се държи по този начин и какво можем да направим по въпроса?
Карина Рихтере, психолог с дългогодишен опит и майка на пет деца, дава ценни напътствия. 

Защо децата ни прекъсват

Това не винаги се случва със зла умисъл. Най-често те (особено малките) ни прекъсват, защото не могат да чакат. Струва им се, че ако не споделят това, което им е хрумнало в момента, тогава никога няма да могат да го разкажат. И когато им предложите да изчакат само минута, няма да се съобразят. Те просто не разбират колко продължава този минута.
Но прекъсването понякога може да показва, че нещо не е наред в отношенията между детето и възрастния.
Какво точно?
За какви проблеми може да говори навикът на детето да прекъсва?

1. Липса на внимание. Когато възрастните са твърде заети или постоянно молят детето да изчака и да говори с тях за всичко по-късно, то естествено се опитва да вмъкне поне по дума-две във всяка пауза.
То иска да разкаже на мама или татко за всичко важно и интересно, което му се е случило.
Но тъй като времето никога не стига, говори много и не на място, като постоянно се намесва в разговора и прекъсва другите.
Това поведение може да се влоши, когато се появи по-малък брат или сестра, с които родителите се налага да прекарват повече време и да отделят повече внимание.

2. Авторитарно възпитание. Ако родителите са твърде строги и постоянно потискат детето, то се опитва да спечели поне малко пространство за себе си и да привлече вниманието на възрастните.
Колкото по-силно натискат родителите, толкова по-зле може да се държи детето. 

3. Примерът на възрастните. Ако родителите общуват по този модел като непрекъснато се прекъсват и не се изслушат, тогава детето ще вземе пример от тях и ще направи същото, като общува с майка си.

4.  Скука. Докато майката, таткото, лелята, приятелите непрекъснато обсъждат важни въпроси, то скучае и не знае какво да прави със себе си. А много иска да бъде забелязано, затова се включва в разговора и прекъсва.

5. Нарушаване на йерархията в семейството. Когато един родител не се държи като възрастен, тогава детето не го възприема като такъв. Това означава, че не спазва установените от мама и татко правила, непрекъснато прекъсва и дори грубо.

6. Неврологични проблеми. Някои неврологични състояния, като синдром на хиперактивност и липса на внимание, както и разстройства от аутистичния спектър, са причина детето да не може да се сдържа, дори когато се старае.

Независимо от причинете, ако детето постоянно (умишлено или неволно) прекъсва възрастните и родителите му не го спират, това в крайна сметка ще му стане навик.

Снимка: Guliver / Getty

Как да научим детето да не прекъсва

Всяка промяна започва с анализ на ситуацията. Помислете защо детето се държи по този начин? 
Може би му липсва вашето внимание. Може би има проблеми с концентрацията. Или може би сте „затегнали гайките“ твърде здраво и не му позволявате да говори и да споделя. Затова се бунтува.
Вероятно, щом промените поведението си, детето също ще се промени.
След като елиминирате основната причина, можете да преминете към конкретни действия:

1. Напомняйте му, че трябва да изчаква другият да свърши. Малките деца често преливат от емоции и може да забравят, че не бива да прекъсват възрастните. Говорете любезно, без да обвинявате: „Знам, че наистина искаш да споделиш с мен. Но нека изчакаме, докато аз (татко, сестра, брат) свърша разговора? "
А, когато успее да си изчака спокойно реда, го похвалете:
„Толкова е страхотно, че успя да се сдържиш и изчака своя ред! Гордея се с теб".
Похвалата винаги работи по-добре от виковете и наказването.

2. Създайте набор от теми и ситуации, в които детето не може да ви прекъсва. Например, ако работите онлайн от вкъщи или обсъждате нещо с друг възрастен, детето не може да се включи. То просто трябва да изчака да де освободите. 

3. Допускайте изключения. Да, прекъсването на някой друг е лошо и неправилно. Но има редица ситуации, когато прекъсването е не само възможно, но е и необходимо. Например, когато става дума за безопасност, за здравето му или, ако иска да отиде на тоалетна.
В нито един от тези случаи детето не трябва да търпи и да чака разговорът на възрастните да свърши.
Можете също така да уговорите таен знак, символична система, които детето да използва, ако спешно трябва да ви каже нещо. Това може да бъде докосване на ръката ви или жест, който само вие двамата можете да разберете.
4. Отделете време, което да прекарвате само с детето си, без да се разсейвате с нищо друго. Това важи с най-голяма сила за семейства с повече от едно деца. В този „запазен за него момент“ , ще споделяте тайни, ще обсъждате как е минал денят на детето или то ще ви разказва за притесненията си.

5. Кажете на хлапето какво може да прави, докато вие говорите. На улицата може да събира листа или да играе на детската площадка, у дома - да се занимава с играчките си, да рисува.

6. Дайте добър пример. Помислете: колко често сами прекъсвате детето, довършвате фразата вместо него и не му позволявате да я засвърши? Спрете се всеки път, когато искате да направите това. Детето ще разбере, че не го прекъсвате, и че му е разрешено да говори, когато дойде неговият ред.

7. Съгласете се, че всички дискусии (обсъждане на книги, филми или ситуации) идват, след края на историята. Ако детето иска да разкажете своя версия, трябва да изчака, докато мама приключи с четенето. Ако смятате, че това е несправедливо, обсъдете с него ситуацията.
Тези правила са прости и могат да се спазват от всяко дете почти на всяка възраст. Но е много важно и родителите да ги спазват.

Мона Василева