Как да не отстъпвате, когато хлапето ви шантажира

Детето иска втори шоколадов мус. Родителите отказват, а то ги заплашва, че ще си потърси други, по-добри родители. Или ги осъжда с изявлението „Не ви обичам вече!“
Това е повод да помислите дали умеете да се справяте с клопките, които децата залагат.

Ето съветите са на Gilles-Marie Valet, психиатър, педагог и автор на книгата „101 златни правила за вежливо възпитание“.

1. Не бъркайте нуждата с манипулация

Кърмачето използва една форма на манипулация, която му е необходима. Плачът, виковете, гукането – това са единствените способи, с които то разполага, за да комуникира с вас и да получи това, което иска. Нуждите му – глад, гушкане, люлеене, сън, да бъдат задоволени.

„Често неговите протести се приемат за капризи. Това е така, защото родителите нямат нужните физически сили, след една безсънна нощ да ги задоволят“, обяснява Вале.

По-късно, към 1-2-годишна възраст, когато детето почва да усвоява говора и общуването, неговите желания и реакции, могат да станат неразумни. Така постепенно се научава да манипулира и да шантажира родителите си.
„Детето вече си дава сметка, че може да извлече полза от една чаровна усмивка, или пък ако се разгневи на публично място.“

2. Предварително обявете правила и ги спазвайте

Ако родителите не са последователни и отстъпват, детето усеща че номерата му минават. А, за да не се стига до сцени, е добре правилата да се съобщят предварително.
За начина на хранене, как да се държи в колата, в банята или, когато е време за сън. И това не е трудно.

Важно е да има правила. Те могат да станат по-строги на следващия ден, но е важно да ги има и родителите да не отстъпват. Децата се приспособяват към промените, защото и те самите се развиват.

3. И вие избягвайте да си служите с манипулации

Идеята да „изработиш“ някого не идва с гените. Детето я развива и усъвършенства при взаимодействие с възрастните.
С други думи – ако детето опитва активно да манипулира родителите си, това е так, защото и те използват подобни похвати. Вероятно го правят подсъзнателно, защото техният житейски опит ги е научил да постъпват така.

Те често използват „ако – ако“. Например: „Ако ти ми помогнеш да подредим стаята, ще гледаш анимационен филм“.

А е много по-добре да използват друга формула, която е много по-резултатна. „Когато ти ми помагаш да подреждаме, доказваш, че вече си пораснал и си достатъчно голям, за да гледаш филм. Когато не ми помагаш, не може да гледаш телевизия“.

Това може да изглежда детайл, но съдържа идеята за отговорност в избора, който детето само трябва да направи. 
Това е важно, защото дава самочувствие на детето, кара го да бъде отговорно само за себе си. 
И най-вече помага да излезем от формулата, която включа шантаж и манипулация.

Друга честа грешка на родителите са заплахите, които никога не изпълняват. Например: „Ще те лиша от разходки в парка за една седмица!“
И е по-добре никога да не произнасяме подобни закани.

4. В синхрон с таткото. Майката и бащата са от един отбор

Когато родителите са на едно мнение, детето е спокойно.
„Има 2 решения: правилата, които се налагат, трябва предварително да са съгласувани между двамата родители. Ако има нещо неуточнено, може да го направят по-късо, но не в присъствие на детето.
Не става дума двамата дружно да „нападнат“ детето, а да имат твърда позиция, която да отстояват. И тя да е ясна и да е единна“, обяснява терапевтът.

5. Мислете преди всичко за доброто на детето

Чувството за вина е подвеждащо. Как да му откажете играчка, парче торта, без да се почувствате виновни?
Помислете и преценете дали да откажете. Както и да постъпите, няма нужда да се чувствате виновни.   

Има случаи, в които детето отчаяно настоява за нещо – например: “Искам да взема мечето с мен по пътя до училище.“

Тази ситуация е различна. Молбата на детето има скрит смисъл. Вероятно то има нужда от успокоение. Родителите обаче не винаги схващат това.
В този конкретен случай няма никакъв смисъл да откажат на детето да си вземе мечето...

Мона Василева