Как да общуваме с детето, когато ние сме тревожни

В ситуация на несигурност и тревожни новини детето се нуждае от спокойствие и подкрепа. Дори в света или наоколо да се случи бедствие, война, то продължава да се влияе най-вече от това, което правят и говорят родителите му.

Децата са чувствителни към емоциите на възрастните, чуват разговорите, улавят тревожност и напрежение в гласовете им, виждат и усещат как се променя настроението на мама и татко, обяснява семейният психолог Бабалян Ирина Викторова и дава 7 правила от помощ за родителите.

Как да подкрепим тревожното дете

1. Обяснете на детето това, което се отнася пряко до него и до промените в обичайния му живот. Всички промени, които го засягат, трябва да му бъдат съобщени. Излишно е да обсъждате външни събития или да споделяте вашите тревожни мисли.
Например: ако чувствате, че сте загубили спокойствието си, плачете, дразните се от всичко, обяснете това на детето си. Кажете, че сега сте много ядосани, защото сте притеснени и то не е виновно и няма нищо общо с това. Кажете му, че има неща за които възрастните се притесняват, но ще се опитате да ги разрешите. Кажете му, че тревогите не се отнасят за него.

2. Акцентирайте върху неговите чувства и преживявания. Не пренебрегвайте сълзите, капризите, хленченето и страха. Напротив, оставете детето да ги изрази.
Детето има нужда от родителя като опора. То реагира на всякакви промени в емоциите и поведението родителите си. В резултат на своята тревожност може да стане активно и да се движи повече от обикновено, да вдига шум, да крещи, да изглежда неконтролируемо или, напротив, да се оттегли в себе си.
Бъдете съпричастни към промените в поведението му. Не бързайте да го оценявате като неподчинение. Помислете на какво реагира детето и какво се опитва да ви съобщи с тези реакции.
 

Снимка: Getty

3. Ако някой от членовете на семейството загуби контрол над своите емоции и чувства и детето види и се изплаши, непременно говорете с него и обяснете защо се случва това. Започнете с чувствата на детето и след това изразете и своите чувства.

4. Спазвайте обичайния му дневен режим. Ежедневните ритуали и процедури създават предсказуемост, което означава, че значително намаляват нивата на тревожност и създават чувство за сигурност.

5. Не претоварвайте хлапето с информация, особено с негативен характер. Отговорете на конкретния въпрос, който задава. Допълнителната информация ще увеличи безпокойството. Кажете му, че ако нещо го притеснява, винаги може да го обсъди с вас.

6. Не говорете и не обяснявайте, че нещо лошо може да ви се случи. Важно е да акцентирате, че каквото и да се случи, вие и всички близки ще се погрижат за това.

7. Не се опитвайте да разсеете безпокойството и стреса на детето с помощта на джаджи. Така то само ще натрупа емоционално и телесно вълнение, което няма къде да изразходва. Чувствата му „се блокират“, не се преживяват и не излизат наяве. Което не е добра стратегия.

Мона Василева