Как да подкрепите детето, когато самите вие сте тревожни

Заради събитията през последната година малко са тези, които могат да се похвалят със спокойствие и издръжливост. Тревогата на родителите се предава и на децата. В ситуация на несигурност те се нуждаят от подкрепа. И дори околният свят да е под заплаха, те се влияят най-вече от това, което правят и казват родителите.
Хлапетата са чувствителни към емоциите на възрастните, чуват разговорите им, улавят напрежението в гласа им, виждат и усещат как се променя настроението на мама и татко.
Така те попиват нашата тревога.
Как да им спестим част от негативните емоции, обяснява психологът Бабалян Ирина Викторовна и 

предлага  7 правила

1. Кажете на детето само това, което пряко го засяга – ограничете информацията до онези промени, които се случват в обичайния му живот. Ако не можете да прикриете собствената си тревога, ако често плачете, му обяснете защо се случва това. Кажете му, че сега сте много ядосани, защото сте притеснени, но то не е виновно и няма нищо общо с това. Кажете му , че има неща, за които възрастните се притесняват, но вие ще се опитате да ги разрешите.

2. Поставете акцент върху чувствата и преживяванията му.  Не пренебрегвайте сълзите, капризите, хленченето и страха му. Напротив, оставете то да ги изрази. Нека разкаже, нека говори за преживяванията си, а вие споделяйте чувствата му.
Детето има нужда подкрепата на родителя. То реагира на всяка промяна в емоционалното състояние на мама и татко и поведението му се променя. То може да се движи повече от обикновено, да вдига шум, да крещи, да изглежда неконтролируемо или, напротив, да се затвори в себе си и да се опита да се оттегли.
Бъдете съпричастни към промените в поведението му. Не бързайте да го оценявате и да му лепите „етикети“. Помислете на какво реагира и какво се опитва да ви съобщи с подобни реакции.

Снимка: Guliver / Getty

3. Ако някой от членовете на семейството „изпусне” емоциите си и загуби контрол над тях, детето може да се уплаши. Не забравяйте да поговорите и да му обясните защо се случва това. Започнете с неговите чувства, след това обяснете вашите.

4. Спазвайте обичайния дневен режим. Ежедневните ритуали и режимът създават предвидимост, което означава, че значително намаляват нивото на тревожност и създават усещане за сигурност.

5. Не претоварвайте детето с информация, особено ако е негативна. Отговорете на конкретните му въпроси. Допълнителната информация ще увеличи тревожността. Кажете, че ако нещо го притеснява, винаги може да го обсъди с вас.

6. Не му обяснявайте, че  с вас нещо може да се случи. По-важно е да му кажете, че каквото и да се случи, то има вас, роднини, приятели и всички ще му помогнат да се справи.

7. Не се опитвайте да „разсеете“ детето и да му предложите разни джаджи. По този начин то не се освобождава от тревожността, а само натрупва емоционална и телесна възбуда, с която не може да се справи. Така чувствата му блокират и не „излизат“ навън.

Снимка: Guliver / Getty
 

Как да помогнем

- Тялото може „да изхвърли“ напрежението чрез движение. Играйте с детето, стимулирайте го да спортува. Предложете му активен живот сред природата.

- Помогнете му да се освободи от състоянието на страх и безпокойство чрез творчество. Нека то нарисува тревогата си, да я моделира (с пластилин, глина).

- Важно е да говорите и да отговаряте на въпросите, които то задава.

- Организирайте съвместни домакински задължения.

Какво не бива да правите:

- да обезценявате и игнорирате преживяванията на детето;

- да не обръщате внимание на сълзите му;

- да се дразните от въпросите, които то задава;

- телевизорът да стои пуснат като фон;

- да спорите и да обсъждате вашите семейни проблеми пред децата.

Мона Василева