Когато грешим от прекомерна любов

Всеки втори възрастен, който търси помощ при психолог, има един проблем – авторитарни и деспотични родители.
Ето 5 често срещани грешки, които съсипват живота на децата. Можете да си ги спестите.

Подценяване

Насърчавайте детето си и не го сравнявайте с никого. Много често родителите заемат позицията на критици, а не на помощници. Те критикуват музикалния му вкус, външния вид, избора на среда, на хоби... Тогава то се отдръпва и губи самочувствието си.
Хвалете заслугите, показвайте обич и уважение. Зачитайте личните му граници и го пазете, така че непознати да не могат да ги нарушават. Нито в училище, нито в личния му живот. 

Липса на отговорности

Не поемайте всички отговорности вместо детето си. Колкото по-голямо става то, толкова повече отговорности трябва да има. Само по този начин то ще разбере как да се справя само с живота и ще се научи да взема решения. Всяка ситуация, успешна или не, може да бъде анализирана.
Оставете детето си да греши и му помогнете да намери решения.
До 18-годишна възраст то трябва да поеме цялата палитра от отговорности за себе си и за живота си, за да успее да порасне. Делегирайте му все повече отговорности - постепенно те трябва да се разделят между него и вас. Вие сте близки, до него сте, но един ден то ще стане равнопоставен член на обществото и трябва да е готово за това. 

Твърде много „трябва“ 

Много родители мечтаят за гениални деца и активно работят в тази посока. Затова от рано ги учат да четат, записват ги на курсове, кръжоци, работят допълнително с учители ... В даден момент детето осъзнава, че не може да се справи, не иска или просто е уморено и се отказва от всичко. Това е най-доброто. В най-лошия случай то трупа психически проблеми, защото не отговаря на идеалния образ, който родителите виждат в него.

Снимка: Guliver / Getty

Родителите имат думата

Повечето родители вярват, че винаги са прави. Те предварително решават къде и какво ще учи детето, в кой университет трябва да се запише. Подобен подход изключва диалога.
Първо, родителите не чуват истинското желание и мнение на детето.
Второ, рушат доверието в собствените му сили.
Трето, важно е всеки да бъде изслушан – дори, когато е много малък. Ако не сте съгласни с мнението на хлапето, опитайте се да го убедите или поне да го заинтересувате. Отговорът „защото така аз казах“, не е решение. Опитайте в диалог да изразите своите страхове и притеснения, да му помогнете да разбере вашите чувства.
И още нещо много важно: научете се да признавате грешките си. Всеки може да се ядоса, да излезе от кожата си, да повиши тон и да каже нещо неприятно. Но като зрял възрастен трябва да признае грешката си и да поиска прошка.

Любов и още любов

Колкото и странно да звучи, но родителите не винаги са в състояние да покажат своята любов към детето така, че то да я усети и приеме. Ако то не обича да го прегръщате и целувате, може да покажете любовта си в съвместни игри, занимания, любим спорт, който да практикувате заедно.
Наблюдавайте хлапето и намерете подход към него. Не забравяйте, че насилието може да бъде много по-фино, отколкото сме свикнали да мислим за него. Детето не винаги може да изгради хармонична комуникация с родителите, защото му липсва опит и емоционална интелигентност. 
Оставете го да се наслади на детството си. Дайте му любов, приемане и закрила. Бъдете негов най-доверен приятел. Това е най-доброто, което можете да направите. 

Даня Витиг, адаптация Мона Василева