Кризата на втората година: Спокойствие и само спокойствие

Децата около двегодишна възраст са много упорити. Те непрекъснато настояват на своето, като на много наши предложения отговарят с категорично „Не“ и „Не искам“.

Да, това е стъпка в развитието на независимостта, но не означава ние като родители да се съгласим на пълна липса на каквито и да е ограничения.
В живота трябва да има правила, които се спазват от всички и постоянно. И колкото по-последователно хората, близки до упоритото дете, настояват да приемат тези правила, толкова по-лесно е за него да ги овладее.
Ако в семейството има твърде много правила и забрани или възрастните не са особено последователни, животът се превръща в постоянна битка. И често детето печели. Има неща, които е почти невъзможно да го принудите да направи против волята му: например, да използва гърнето и да заспи. Най-често те са основният препъникамък.
Децата отказват да ядат, стават от масата, плюят, като по този начин невероятно разстройват родителите си.
Не искат да седнат на гърнето, крият се и след няколко минути идват вече мокри.
Хлапето търка очи, но отказва да си легне: или иска да пие вода, да светнете – загасите лампата, да четете приказка ... иска нещо различно на всяка следваща минута.

Когато то не слуша или се прави, че ни ни разбира, възрастните обикновено започват настояват: „Казах пъти ти, сега се прибираме. Колко да ти повтарям?!“...

Емоциите постепенно се нажежават

Хлапето, което упорито отстоява позицията си, често не може да разбере какво искат от него. То „чува“ само нашето възмущение и отвръща със същото.
Опитайте се да говорите с по-спокоен глас в такива ситуации и формулирайте изискванията възможно най-ясно.
Кризата на втората година е труден момент както за детето, така и за родителите му. Но няма да продължи вечно.
Опитайте се да се успокоите и да разберете, че упоритото дете не се държи така, защото се опитва да съсипе живота ви. То опитва нови стратегии на поведение. И на него също не му е лесно.

Само спокойствие!
Вече знаем, че поведението на детето е свързано с желанието да спечели вниманието на близките. Опитайте се да не реагирате много бурно на лошото му поведение. В противен случай то ще се повтаря по-силно и по-често.
Покажете, че не сте уплашени, нито шокирани от неговите избухвания. Споделяте чувствата му. Кажете, че му съчувствате и, че го разбирате, но без да отстъпвате. Плачът и сцените не трябва да ви принуждават да промените позицията си.
Опитайте се да обръщате повече внимание на детето, когато се държи добре.
Винаги го хвалете, ако направи това, което сте го помолили. Няма токова определение като „много похвали“. Хвалете го. Това е много важно за 2-годишното дете.
 

Научете го да назовава емоциите
Възрастните нямат нужда да се бият, да хапят и да падат на пода, за да изразят чувствата си. Разбирането на първопричините за нашите емоции ни помага да контролираме собственото си поведение.
Много е важно едно малко дете, което е ядосано, протестиращо или уплашено, да разбере какво му се случва и защо. За да получи отговор на тези въпроси, ние, възрастните, трябва да му помогнем.
За детето е много по-полезно да чуе „Знам, че сега си ядосан“, вместо „Стига тропа с крак и се тръшка“.
И не забравяйте, че можем да приемем неговите емоции и чувства, но в същото време нашата задача е да покажем, че не харесваме подобно поведение.

Снимка: Getty

Играйте по вашите правила
В този труден за всички момент бебето натрупва много различни чувства. В нашата власт е да му помогнем да се справи с тях. За да направите това, можете да използвате няколко прости, но ефективни трика.

1. Пълно унищожение. Малките деца обичат да чупят и разпиляват. За да не разрушат къщата, го направете в играта. Нека счупи кулата, която е построило кубчета, нека в банята да стреля с воден пистолет, да събаря кеглите с топка или се замеряйте с хартиени топчета като организирате истинска война.

2. Крещи по-силно! Понякога можете да викате заедно (но не преди лягане!). Например имитирайте как мечката си вика малките мечета, как реве, когато е ядосана. Или пък слонът, когато се бие; котката, когато се страхува. И накрая, за да се успокоите, можете да цвърчите тихо, като мишка.

3. Полет на фантазията. Децата обичат да се цапат! Нека им дадем тази възможност. Рисувайте с пръсти, късайте парчета пластилин и ги залепвайте върху дъска, играйте с тесто, пясък и вода.
В същото време е важно детето да се научи да следва прости правила: рисувайте само на хартия, а не на пода или стената.

Следва продължение
По материали на Parents, Мона Василева