Мамо, стига!

Младите родители често възприемат на нож съветите, препоръките, коментарите и недомлъвките, на които бабите са щедри. Защо те, бабите, престанаха да бъдат авторитет, разсъждава журналистката и майка на четири деца Анна Кудрявская-Панина.

Имам две малки деца и като повечето съвременни майки съм се включила в тематични форуми и групи в социалните мрежи. Там си общуват родители, и бистрят предимно детски теми. И често, много често в коментарите се забелязва проблем в отношението с по-старото поколение – с бабите на нашите деца, с нашите майки.

Бабите, според повечето мнения, практически нямат място във възпитанието на внуците. Нямат място като самостоятелна единица с мнение и право на глас, особено решаващ глас по отношение на внуците.

От тях се изисква стриктно да спазват педагогическите или други постановки, възприети в младото семейство, и които по правило са кардинално различни от техните собствени. И ако бабата започне да своеволничи по отношение на внучето, скандалите са неизбежни.

Това не са само мои наблюдения, но и моя собствена позиция. Възпитавам децата си заедно с мъжа си, нашето си има свои правила и не са ми нужни съветите нито на моята майка, нито на свекървата за това как да се грижа за децата. Много от техните коментари ми дават да разбера, че с тях имаме съвсем противоположни представи и обсъждането им може да доведе само до конфликт, но не и до нещо добро за моите деца.

Удивително е, но е факт - преди почти четвърт век, когато раждах своите големи деца, се осланях напълно на опита, знанията и мнението на майка ми. Но сега работата не е в това, че станах по-опитна - това е важно, но не то е главното. Бабините съвети днес не са добре дошли и за тези, които имат първо или единствено дете.

Защо сега е така, а преди 20-ина години беше съвсем различно? Какво се промени в отношението ни към някогашните съвети? Първо, има изобилие от информация, която по-рано се е предавала именно от поколение на поколение. В началото на 90-те, когато моите връстници раждаха своите първи деца, нямаше интернет, и книгите за грижа за малки деца не бяха много. Помня какво силно впечатление ми направи дебела книга на румънски автори, посветена на това какво и как да правим с децата от раждането до една година, която сестра ми ми подари в края на 80-те, когато бях бременна с първото си дете.

Преди младата майка излиза от родилния дом и тепърва се сблъсква с всичко без шанс да е наясно как се повива, как се къпе, как се пази пъпчето, как се закърмва и приспива. С времето научава нещата от своята майка и именно тя я наставлява, а дъщерята я слуша и е благодарна за наученото. Знанията се предаваха и линейно – по-опитни и вече родили жени охотно споделяха с все още нераждалите новите знания и трикове, които са усвоили в хода на отглеждането на детето или от собствените си родители.

Сега това също не е голяма рядкост, но младите родители са доста по-самостоятелни, а техните представи и знания, в чиято основа лежат нормите на СЗО, напредъкът на медицината, съвременните педагогически методи и популярната психология влизат в противоречие с това, което могат да предложат нашите майки.

Съвременният начин на живот оставя отпечатък и докато ние сме отраснали в условията на дефицит – не само на вещи, но и на чувства, норма за възпитание беше строгостта: наказания, ограничаване на свободата, забрани. Често ни се караха за скъсана рокличка или изгубена чанта, играта с храна беше недопустима, а подаръците за Нова година имаха сакрален смисъл.

Ако питате майките ни, ние разглезваме излишно децата, позволяваме им много и малко се грижим за тяхното здраве, въобще не правим нещата „както трябва“.

Някои от моите връстнички станаха баби, и си мисля, че би трябвало те да са вече с друга нагласа и мислене отпреди, но не – повечето от тях изповядват и проповядват същите принципи, които днешните нови родители правилно смятат за остарели. Но други мои връстнички, които станаха майки едва наскоро, са различни. Те черпят информация не от собствените си майки, а то научно популярни източници и оценяват критично прочетеното. Така постъпват и много млади колеги, които се отнасят доста приветливо към така нареченото „осъзнато родителство“.

Преди беше така: завършваш училище, постъпваш в университет, жениш се, ражда дете.

Сега този отработен алгоритъм не съществува – затова и родителството е осъзнато, защото новите възрастни решават да си родят дете не когато е прието, а когато те осъзнаят, че могат да се справят с отглеждането на детето. Новите родители знаят за малките деца много повече от нашите майки и бащи още от раждането и дори от планирането на бременността.

Теорията се въплъщава в практика и в тази родителска парадигма просто няма място за бабините постановки, с някои редки изключения.

Много съвременни майки дори ходят на психолог, за да се справят със сложните отношения със собствените си родители и с намесата им в своя живот и живота на своите деца. Налагат строги граници, които често обиждат бабите. Много баби се примиряват трудно с това, че мнението им невинаги се изслушва, още по-малко зачита.

Тежко им е да приемат, че са длъжни да се придържат към линия на поведение с внуците, очертана от техните деца-млади родители. Не всеки е способен да приеме, че детето му има радикално различни от неговите възгледи, а пък да действа според тях понякога му е невъзможно. Трябва ли да ни се обиждат? Струва ни се, че не. Трябва ли да проявяваме търпение към съветите им? На тях им се струва, че да. На практика огромното количество конфликти могат да се избегнат с помощта на добрите стари компромиси и с мисълта, че да даваш обич и любов е по-важно от всичко останало.

Източник, превод Марина Атанасова