Майка на трима сина измисли как да се справя с истериите

Майките знаят колко трудно е да потушат капризите и пристъпите на истерия на хлапетата.
Мозъкът им в предучилищна възраст все още не е достатъчно зрял, за да се справя с различни емоции, особено ако са силни. И тук ние, родителите, трябва да се притечем на помощ. От нашето поведение и способност да реагираме гъвкаво на изблиците на гняв, агресия и дори на радост, зависи дали в бъдеще детето ще може да се разбере и да контролира чувствата си.

Сидни Елис, майка на две момчета, измисли прост и гениален начин да успокои децата, когато се чувстват зле, и в същото време да установи доверителни отношения с тях. И написа колонка за Popsugar.

„Мамо, мога ли вече да си играя?“

Пита моят тригодишен син със сладък глас. „Не, скъпи, времето за гушкане все още не е приключило“

Времето за гушкане е инструмент за дисциплина, който използвам – вземам най-малкото на ръце, когато има най-голяма нужда от това.
Когато едно от момчетата ми избухне истерия или когато всички се карат и не се разбират помежду си, вземам едно от тях да седне до мен или го слагам в скута си.
Използваме тези ценни минути, за да разбера какво чувства както и да го прегърна силно.
Засега това е любимият ми начин да се справям с конфликтите и истериите на децата в дома ни (с две бебета само на година и половина недоволство и кавги избухват на всеки час.)

Измислих такъв ритуал случайно

Всичко започна, когато най-големият ми син беше още бебе. Лео беше много особен и независим човек..
Когато в пристъп на лошо настроение той се просваше насред улицата, аз спокойно го вдигнах, притиснах го плътно до себе си. Започвах да дишам дълбоко, той също. Това му помагаше да се успокои (дори когато се гърчеше в сълзи и трепереше) и не му позволяваше отново да изпадне в това състояние.
Казвах му, че сега имаме „време за прегръдка“.

Постепенно, с израстването на Лео, това правило се закрепи в нашето семейство.
Разбира се, имаме и други начини да успокоим децата: правим редовни почивки между заниманията, лишаваме ги от екранно време, ограничаваме играчките и игрите.
Но когато избера времето за гушкане, малките не само се успокояват, но стават и по-щастливи.

Когато моето 2-годишно дете ухапе по-големия си брат,

или моето 3-годишно дете вземе играчките от по-малкия, или те не могат да споделят любимите си коли, аз вземам едно от тях в ръцете и и казвам, че е време за прегръдка.
Стигаме до дивана. Детето може да седне до мен или в скута ми (между другото винаги им давам право да избират къде ще им е удобно да мислят за поведението си - могат да отидат в ъгъла или да седнат у мен.) Те избират мен.

Снимка: Guliver / Getty
След това прегръщам детето, целувам го по челото, играя с косата му и му задавам няколко въпроса.
Например: какво се е случило, защо се е случило, какво е почувствало.
В същото време винаги проявявам съчувствие, като му давам да разбере, че много съжалявам, ако е тъжно или разстроено. След няколко минути то горе-долу идва на себе си и ние започваме да обсъждаме нещо друго.

Тази почивка ни отнема от три до 20 минути,

в зависимост от настроението на децата и техните нужди да бъдат изслушани и утешени.
Това е много интимен процес, който има за цел да покаже на хлапетата моята любов и да говорим за техните чувства. Това не е просто трик, с който искам да ги дисциплинирам и да спра пристъпа на истерия.
Не съм експерт по родителски грижи, но забелязах няколко причини, поради които тези почивки работят чудесно с моите деца.
Като начало те ми помагат да ги разделя. На малките деца им трябва уединение.
Когато извадя единия си син от напрегнатата ситуация, другият има възможност да си поиграе сам.
На второ място, това ми дава възможност да прекарвам време насаме с всяко от децата.
Тъй като работя от вкъщи, понякога момчетата ми правят бели само за да привлекат вниманието ми. По този начин удовлетворявам нуждата на всяко  да общува с мен, да им отделя внимание и любов.
Те разбират, че по време на прегръдките винаги ще ги слушам. Накрая, прегръщайки се с деца, целувайки ги, забавлявайки се с тях, се успокоявам. Така превръщам потенциално нервната ситуация в по-положителна.
Тази техника може да се използва навсякъде: у дома или на разходка в парка, на детската площадка, на шумно парти.
Ще отделите няколко минути, за да разберете чувствата на децата си, докато се гушкате с тях. След това вие и те ще се чувствате по-спокойни и щастливи.

Мона Василева