Мълчи, слушай възрастните и изпълнявай

Безопасността на детето е една от основните задачи на всеки родител. Докато то е малко,  ние мислим повече за физическата безопасност: избираме внимателно продуктите за него, обезопасяваме острите ъгли, упражняваме го да е сръчно и умело,  обясняваме.
Но децата растат бързо и идва момент, когато въпросите за сигурността стават актуални по различен начин: ще може ли то само  да се защити или да повика помощ, ако наблизо има натрапник?

10 родителски грешки, които могат да доведат до неприятни ситуации, припомня психологът Мария Шаталова.

1. Трябва да слушаш възрастните и да изпълняваш
Авторитетът на възрастните е основата, върху която често се гради цялото ни възпитание. Но е много важно да не създаваме у детето нагласата, че то трябва безусловно да се подчинява на всеки възрастен.

Как да се избегне: важно е родителите да признаят своята „грешка“ в някои ситуации, да я обсъдят с детето и да могат да се извинят.
Други възрастни (учители, треньори, баби и т.н.) също не трябва да бъдат безспорен авторитет за него.

2. Забраняваме им да изразяват своите емоции
Много възрастни толкова много ненавиждат детските писъци, че във всяка ситуация забранява да се вдига  шум. Но понякога крещенето може да спаси живота.
Издирвателната организация "Lisa Alert" провежда експеримент - молят децата да крещят силно. От над 12 деца едва 2, и то от най-малките, успяват да крещят силно. По-големите вероятно са свикнали със забраните да не викат. 
Какво да направите: от време на време водете детето в някой рак или в гората и нека там то да крещи силно и уверено. Викайте заедно с него. Това упражнение е и чудесен начин за облекчаване на напрежението и справяне със стреса.

Снимка: Getty

Научете хлапето да казва: "Няма да дойда с теб, не те познавам!" и "Помощ!".
Тези фрази определено ще привлекат вниманието на околните. Простите викове „не искам“ и „няма“ може да объркат минувачите, защото родителите често ги използват, когато детето им е непослушно.

3. Забраната да се говори за "лошото"
„Не искам да плаша детето с истории за престъпници и маниаци“, така родителите често обясняват нежеланието си да обсъждат темата за безопасността.
Наистина не е необходимо да плашите и да разказвате страшни истории в подробности, но то трябва да знае, че има хора с лоши намерения и сексуални маниаци.
Някои родители се ръководят от страх или суеверие: ако говоря за това, ще го привлека. Разбира се, това не е така – предупреждавате детето да не пипа горещия котлон и да не пъха пръстите си в контакта. Също така е необходимо да се говори за това как само може да се предпази от хора с лоши намерения.

4. Само слабите молят за помощ
Това е фраза, с която обикновено „се възпитават“ момчета. Но грешим. Умението да се моли за помощ не прави човек по-слаб, а отваря нови възможности.
При спешни случаи това може дори да спаси живот.
Ако детето има нужда от помощ, може и трябва да я поиска, дори силно да вика, особено ако наблизо няма близки хора.

5. Табу върху интимните теми
За родителите може да бъде трудно да говорят за секс дори с тийнейджъри, да не говорим за по-малки деца. Възрастните се страхуват да не навредят, да не насочат излишно интереса му към интимни теми, но в действителност е точно обратното. Това знание ще го научи да разбира и защитава своите граници.
Ето една тъжна история. Малко момиченце се оплаква на учителката в детската: „Дядо постоянно яде моя пай“. Учителката я съветва да каже на майка си и да сподели с близките си. Оказва се, че семейството нарича вулвата „пай“, а дядото систематично изнасилва момичето.

Какво да направите: Наричайте ​​гениталиите с истинските им имена и обяснете на детето „правилото на гащичките“. Зоната под бельото е лична, може да я пипа само мама или лекаря (при нужда: преглед, манипулация и то с разрешение на родителя).
 

6. Принуждаваме го да целува баба
Роднини и приятели, които не са виждали детето от дълго време, често искат да го прегърнат. Обиждат се, когато то не иска да ги целуне.
Моля, не принуждавайте детето си да прегръща и целува против волята му. Така вие нарушавате личните му граници.

7. Строго пазене на тайни
Според статистиката всяко трето дете, което е било малтретирано, никога не говори за това. Много е важно да обясните на детето, че има "добри" и "лоши" тайни. Например, ако татко е подготвил подарък за мама и иска да направи изненада - това е добра тайна, всички ще бъдат доволни. И тази тайна трябва да се пази.

Но ако някой направи нещо неприятно / лошо и му каже, че това ще бъде тяхната „малка тайна“ - това е лоша тайна и определено трябва да сподели с близки възрастни.
Никой няма да му се скара.

Как да избегнете: Обяснете на детето си, че ако друг възрастен го заплаши с "ужасно наказание" за издаване на тайна, това е знак, че трябва незабавно да кажете всичко на родителите си.

8. Грешен образ на злодея
Образът на злодея и престъпника е ясно отразен в детската литература и анимационни филмчета: заплашителен поглед, скъсани дрехи, маска, оръжия ....
Ние като родители казваме на децата си: не говори  със съмнителни непознати! Но в действителност престъпниците често не са мъже в тъмни дрехи, а красиви жени, които приличат на майка, спретната баба, тийнейджърка. Могат да се представят за съседи или далечни роднини.

Какво да направите: Важно е да говорите със сина или дъщеря си, и да му обясните, че външният вид може да го подведе.
Обяснете, че от училище и от детската площадка може да го вземе само някой близък, който то  познава, и само,  ако татко и мама са предупредили за това предварително.

9. Не внушавайте вина на детето си
„Скъса си обувките, скъса панталоните си! Трябва да си по-внимателен!" - отправяме много подобни упреци. 
Психиката на детето е егоцентрична: то често смята, че това, което се случва около него, е свързано с него или се случва заради него. Затова то не говори за някои събития и не споделя от страх да не бъдат наказано.

Какво да направите: често казвайте на детето, че винаги може да дойде при вас за подкрепа.

10. Подценяване на онлайн комуникацията
Ако детето е вкъщи, в стаята си, това не означава, че е напълно безопасно. Не забравяйте да обсъдите характеристиките на онлайн комуникацията. Зад аватара на сладко 13-годишно момиче всъщност може да се крие възрастен мъж, чийто интерес не е само общуването.

Как да избегнете това: напомнете на детето, че никакви лични данни (адрес, телефонен номер, номер на училище) не трябва да се споделят онлайн. Не може  да изпраща лични снимки.
И ако има някакви проблеми, не бива да се страхува да каже всичко на родителите си.

Мона Василева