Модерно ли е да крием чувствата си

В наши дни като че ли е модерно да крием чувствата си – вероятно поради страх от отхвърляне и с надеждата, че отсрещният ще ни се разкрие, за да имаме предимство пред него. Изглежда така, сякаш пристъпваме на пръсти в междучовешките си отношения, защото се страхуваме да ги задълбочим. Боим се да не би да извършим „душевен стриптийз“, така че другите да разберат какви сме в действителност. Плашим се да огласим страховете си, да не би да оголим душата си и да я направим ранима. А най-много се боим да проникнем под повърхността на всичко заобикалящо ни, поради което предпочитаме да мълчим и да се свиваме в черупката си.

Изглежда е някаква мода да не казваме „обичам те“ на тези, които обичаме. Колко пъти произнесохте тези думи днес? Или тази седмица? Колко души обичате всъщност? Положително повече от тези, на които сте го казвали напоследък. Да не издаваме чувствата си не ни предпазва от абсолютно нищо, а само ни запушва устата – без това непременно да омаловажава въпросните чувства.  

Но да не изричаме гласно какво чувстваме не е добра идея, защото ни дистанцира от любимите хора и ни пречи да изразим онова, което искаме. Да казваме какво чувстваме никога не би трябвало да излиза от мода.

Страхът да изразяваме най-съкровените си чувства е механизъм за самозащита. Начин да се предпазим от разочарование и усещане за изоставеност и в крайна сметка да се покажем раними. В началото на една връзка е нормално да се затрудняваме да кажем на човека, че го обичаме, че тази връзка ни прави щастливи и се надяваме да трае завинаги. Също толкова трудно ни е благодарим на партньора си за любовта, която ни подарява. Понякога премълчаваме, защото вярваме, че той вече го знае. Но какво лошо има да му го кажем гласно?

Неизреченото остава заключено в най-дълбоката ни същност и се превръща във възел, който понякога боли. Онова, което не казваме, ни преследва и натоварва, защото ни превръща в пленници на самите себе си, отдалечава ни от обичните хора и прерязва връзката с емоциите ни.

Дано по-скоро настъпи краят на тази мода, както и на отношенията, в които любовта не се демонстрира така, както би ни се искало; отношения, в които допускаме, че партньорът ни знае всичко и без да е необходимо да го изговаряме. Трябва да се опитаме да казваме и да показваме как се чувстваме, да разкриваме сърцето и душата си. Трябва да разчупим дебелата си черупка, да се осмелим да пробием защитната си броня, за да надникнат близките ни в нашия вътрешен мир.

Какво чакаме, за да кажем на другите, че ги обичаме? Какво чакаме, за да се осмелим? Отхвърлянето винаги е по-добро от постоянната несигурност какво би станало, ако…  Да изразим чувствата си няма да ни направи нито лоши, нито слаби или глупави – точно обратното.  Да изразим чувствата си ще ни направи свободни, автентични и честни, защото ще се представим такива, каквито сме, и ще покажем открито същността си на околните. Не бива да отлагаме това за утре, а да го направим сега, защото утре може да бъде късно. Да изразим какво чувства сърцето ни и да покажем какво носим в него. Не бива да забравяме, че тази изкривена мода ще свърши тогава, когато ние пожелаем да й сложим край.

Обекти.бг