Не „губим“ майките си – реалността е доста по-сурова

Изповедта на музиканта Дейв Фергюсън развълнува Facebook по цял свят. Припомняме я

21 август 2018 г.
Следвайте ни в Google
Не „губим“ майките си – реалността е доста по-сурова

Снимка: pixabay.cоm

Една човешка изповед, излята направо от сърцето, развълнува социалната мрежа Facebook по цял свят. Авторът - Дейв Фергюсън, е писател и музикант. Статията бе публикувана в британския вестник Guardian. Припомняме я след Голяма Богородица и има защо. Толкова истински може да звучи само преживеният горчив житейски опит, пише Мениджър Нюз.

"Този месец две мои близки приятелки – бивша съученичка и стара любов – загубиха майките си. Седя и се мъча да им напиша съболезнователни картички, но цялата неадекватност на всичко, което се опитвам да кажа – особено след като и аз изгубих своята преди 18 месеца – ме поставя в трудно положение.

„Съжалявам, че загуби майка си“, звучи сякаш човекът е оставил майка си в мола или в другите си панталони. Тези думи дори не започват да отразяват разбирането ми за това, какво е да загубиш майка си; че дори смъртта да е настъпила кротко след дълга борба, чувството наподобява внезапна разлъка, ампутация.

Не сме „загубили“ майките си. Използваме този подбор на думи, за да сме учтиви, но в действителност сме станали „безмайчини“ – както Мария-Антоанета е останала без глава. Усеща се като нещо насилствено; сурово и фундаментално; болка, която стига чак до сухожилията и костите. Нашите майки са първата ни небесна твърд, буквално, първият ни дом, вселената, от чиято материя с създадени.

И фактът, че това е болка, с която всички родили се същества трябва да се сблъскат, не прави сбогуването с майката по-лесно.

На скърбящите си приятелки бих казал: „Съвземете се.“ Скръбта с подобни мащаби е като физически предмет, който организмът трябва да изхвърли.

Чичо ми се е бил във Виетнамската война и е бил наблизо, когато негов приятел стъпва върху мина и умира мигновено. Чичо ми оцелява, но е тежко ранен. Години наред след това парченца от шрапнели започваха да намират своя път навън, през плътта му.

Скръбта е като тези късчета – в нас и трябва да излезе. Няма преки пътища. Бъдете подготвени за внезапни експлозии от чувства, които връхлитат в неподходящи моменти. Веднъж,


виждайки майка с малките ѝ близначета в местния супермаркет, трябваше да зарежа пълната с покупки количка и да се изстрелям вън от магазина, за да поплача в колата – силно, грозно, давещо ридание.

През първата година от загубата си тихо се вманиачих по викторианските траурни обичаи. Редовно проверявах календара, за да видя кога трябва да сменя черната лента с камгарен плат, на коя дата трябва да сваля черната пандела от врата на дома си и колко дълго – като мъж в семейството – трябва да нося черна лента около ръката или на шапката си – послание към света, което гласи: „Бъдете внимателни с мен. Страдам“.

В наши дни, разбира се, рядко спазваме тези обичаи. Вземаме си няколко дни отпуск от работа и после се връщаме в играта, готови или не. „Моля ви, без рев в стаята за почивка“, както казва Джоан Холоуей в „Момчетата от Медисън авеню“. „Има си място за това – например вкъщи.“

Оставени сме отново да намерим своя път към света, където всичко изглежда същото, но за нас всеки момент и всеки дъх се усеща смазан от задушаващия облак скръб. Какво се очаква да правим с нея? Как да функционираме?

Приятелката ми от училище, завършила в West Point и изпълнила няколко мисии в Афганистан, ми написа: „За пръв път в живота си познавам скръбта. Чувствала съм тъга, дълбока тъга, но това е друго.“

„Тя винаги ще бъде с теб“, казват добронамерените, но ако това е вярно, искам да знам защо се чувствам толкова нещастно сам. Защо не мога да говоря с нея или да усетя сладкия, чист аромат на косата ѝ, когато я прегръщам за последен път?

Нищо хубаво не идва след смъртта на човек, когото обичаме, но съм научил следното: величината и бездънността на болката, която изпитваме, е завещание на любовта, която сме споделяли с покойника. Въпреки че дори не очаквам в живота ми да дойде момент, в който да приема факта, че майка ми я няма, знам, че съм имал невероятния късмет да съм обичал и да съм бил обичан толкова много от някого.

Това може би е незначителна утеха на фона на виещия вятър от тъга, който бушува в живота на приятелките ми в момента, но не мога да им предложа нищо по-добро. Болката, която чувствате, е правопропорционална на любовта, която сте изпитвали и с която са ви дарявали.

Страданието явно никога не изчезва напълно, но с течение на времето виенето избледнява до бучене, което отслабва до стон, и човек намира сили да се върне към живота си, макар и по-тъжен, различен. Бъдете благосклонни и внимателни към себе си и зачитайте всеки етап от чувствата си, и – доколкото можете – бъдете благодарни за майчината обич.

Дейв Фергюсън, писател и музикант, за британския вестник Guardian

Заедно

Майка документира магичното детство - далече от електронните устройства

Да поговорим

Как да бъдеш по-добра майка

Заедно

Майка за милион долара

Заедно

Светла Иванова – една спокойна майка

Заедно

Защо прекалено добрата майка рискува да се окаже лоша

Още от Да поговорим

Мъж и жена танцуват. Снимка: Shutterstock

Ритуали за всеки ден: как да разпалим любовта

Жена закусва на открито.

Снимка: Shutterstock

Как да стартирате седмицата успешно

Дете и възрастен

Снимка: Shutterstock

Не наказвайте децата си за нещата, които правите самите вие

Момче лежи на пода. Снимка: Shutterstock

 

Малкият инат: как да се справим, без да пречупим характера му

Влюбени тийнейджъри.

Снимка: Shutterstock

Синът ми излиза на среща! Как да реагирам? (Част 2)

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Мъж и жена танцуват. Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Ритуали за всеки ден: как да разпалим любовта

Само за 1 минута, без ес ем еси и социални мрежи

Натали Трифонова и Арън. Снимка: Instagram

 

Заедно

Натали Трифонова за майчинството: Много хаос и много любов

Направи кратка ретроспекция в снимки и пусна клип

Стефан Попов – Чефо и половиката му Ванеса Валентинова. Снимка: Instagram

 

Заедно

Чефо ще става баща на момче

Актьорът и инфлуенсър Стефан Попов се похвали в социалните мрежи

 

Есенни листа върху отворена книга и чаша кафе. Снимка: Shutterstock

 

Заедно

Жената е рай

Анджелина Джоли и Пакс и Мадокс . Снимка : Getty

 

Заедно

Анджелина Джоли заведе на семейна вечеря синове си Пакс и Нокс

51-годишната холивудска дива се отправи на вечеря с 22-годишния Пакс и 18-годишния Нокс

Дете и възрастен

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Не наказвайте децата си за нещата, които правите самите вие

Децата попиват всичко. Ще се изненадате, когато чуете един ден от устата на детето си изпуснатата от вас самите дума

Мирослав Великов. Снимка: Instagram

 

Заедно

Миро: Като баща искам да дам пример

Бащинството му дава друга мотивация и стимул

Аврил Лавин. Снимка: Getty

Заедно

Аврил Лавин гушна момиченце

42-годишната канадска поп звезда стана майка за първи път

Есенни листа върху отворена книга и чаша кафе. Снимка: Shutterstock

 

Влюбени тийнейджъри.

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Синът ми излиза на среща! Как да реагирам? (Част 2)

Полезни съвети, които ще ви насочат как най-правилно да реагирате и се подготвите за този нов период в живота на момчето