Не крийте сълзите си от детето

Когато вие сте разстроени от нещо или сте на границата да ревнете, обикновено се опитвате да потиснете тези чувства или поне да се скриете някъде, за да не плачете пред детето. И това е нормално: искате да го защитете,  да не му показвате твърде рано тъмната страна на живота.
„Не е нужно да правите това. Децата трябва да видят, че и вие сте човек, а не робот, че проявявате своите чувства, което е напълно естествено“, твърди психологът Теми Уилборн, цитиран от The Huffington Post.

Умението да разбереш и изразиш своите чувства е важна част от емоционалната интелигентност. Ако майка и татко плачат в ситуация, която разстройва и детето (например смъртта на баба, дядо или друг близък роднина), те дават възможност и на детето да види, как се проявява мъката. Това ще му даде усещането, че не е само в своята скръб.
Чувството на общност с родителите показва на детето, че да изпитваш мъка в определени ситуации е нормално. Това му помага по-лесно да преживее травмата. 

„Децата все още имат малък житейски опит, затова те много често изпитват различни емоции и си задават въпроси от сорта на: “Това нормално ли е? Като че с мен нещо не е съвсем наред? Защо ми е толкова тъжно? Защо се чувствам така нещастен“, разказва Уилборн.

В същото време не бива да се пренебрегва фактът, че хлапето може да се изплаши отбурно изразеното силно страдание на своите родители. Затова е важно възможно най-ясно и разбираемо, според възрастта, да му се обясни накратко защо те са тъжни, но и да му се каже ясно, че всичко е наред, и че в бъдеще всичко ще бъде, обяснява детският психолог Джилиан Робъртс.
Тя съветва родителите да помогнат на детето да разбере, че няма от какво то да се страхува и, че може да обсъди с тях всичко, което го тревожи.

„Когато ние обясняваме на децата собствените си емоционални преживявания и как ние успяваме да се справим с тях, им предаваме ценен житейски урок. Показваме им как открито да обсъждат собствените си емоции. Такива разговори създават директна връзка между родител и дете, и укрепват отношенията им“, твърди Робъртс.

Важно е поощряваме не само момичетата, но и момчетата да изразяват своите чувства. Има такива семейства, които смятат, че момчето трябва да се възпитава по-строго, за да израсне като истински мъж. И при никакви обстоятелстива да не показва слабост. И, че единствените разрешени емоции за момчето са гняв и ярост. Това носи огромна вреда и на детето, и на обществото, обясняват психолозите.

Има и още един важен момент. Понякога на родителите им е трудно да обяснят на детето причината, заради която плачат или са тъжни. Обяснението трябва да е просто и да е поднесено така, че то да разбере, без да се плаши, без да се страхува за своето съществуване и безопасност. То не бива да остава с впечатление, че е виновно за сълзите на мама или татко.
Не бива обаче и да бъде оставено без обяснение. Защото детското въображение ще започне да попълва празнотата на премълчаното, а това може да доведе до последици, които вие опитвате да избегнете.

Не бива и да си позволявате да плачете твърде често пред детето. Защото това ще го кара да мисли, че всичко наоколо е лошо, обясняват психолозите.
„Когато детето види родителите си да плачат, започва да го измъчва чувство за собствена вина. То не знае как да помогне на мама и татко, То се чувства безпомощно и изпитва страх. Пита се: „Какво ще стане с моите родители? Какво ще се случи с мен?“

Психолозите съветват родителите винаги да се контролират, когато дават воля на емоциите си. Естествено няма как децата  да бъдат отглеждани под стъклен похлупак – изолирани и защитени от всичко лошо, от трагедии, особено ако те връхлетят внезапно. Родителите обаче могат да направят всичко, което зависи от тях, те да не присъстват на тъжни събития.

Мона Василева