Не всеки обича да го прегръщат

Защо някои хора се отдръпват ужасени, когато някой посегне да ги прегърне?

Ранната социализация може би играе роля

Нашата склонност да се докосваме физически – било чрез прегръдка, тупане по гърба или стискане на ръце – често е наследена от ранното ни детство.
Някои деца от семейства, които не са изразявали привързаността си чрез допир, може като възрастни да пренесат същия модел върху собствените си потомци. Други, обратно, израстват, жадувайки за докосване и се превръщат в „социални прегръщачи“, които неизменно поздравяват приятелите си с прегръдка, целувка или тупане по рамото.

Поведението ви зависи от вашата увереност или неувереност

Установено е, че самоуверените хора обикновено са по-отворени за физически контакт. И обратно, хората със социална фобия по принцип избягват топлите прегръдки, включително между приятели. Тази фобия се изразява в неувереност по отношение на себе си и дискомфорт в социална среда. Вниманието на околните засилва вашата неловкост и вие се страхувате да не би някой да ви докосне – както в буквалния, така и в преносния смисъл.

Усещането за физическо тяло също играе роля

Докато мнозина смятат, че масажът е отговор на молитвите им след тежка седмица, има хора, които не могат да си представят някой непознат да пипа тялото им по този начин. Дори ако случайно се оставят в ръцете на масажиста, те така се напрягат и стягат мускулите си, че не усещат почти нищо. Има и друга порода избягващи допир хора, които събират кураж и отиват на масаж, но са като зашеметени, понеже се претоварват с емоции, и започват да плачат още на масажната маса. Същото може да се случи и при йога – мразещите докосване сякаш „чувстват“ телата си за първи път и избухват в необясними сълзи.

Някои хора се притесняват друг да докосва тялото им, защото вярват, че са грозни, дебели, отблъскващи, дори мръсни. Но позволят ли веднъж на непознат да ги допре – например масажист или инструктор по йога, може да се изненадат от реакцията си. Добронамереното и неосъдително докосване от страна на някого, когото го е грижа за вас, може да ви помогне да преодолеете страха си и да се изпълните с облекчение и благодарност, като дори съжалите, че толкова дълго сте избягвали подобен физически контакт.

Нежеланието за физически допир отразява необичайни страхове

Някои хора просто не обичат да се нарушава физическото им пространство. Те се чувстват застрашени от нечия близост и си мислят, че ще станат уязвими, ако позволят на друг човек да им засвидетелства обич или топло отношение чрез докосване. А има и такива, които страдат от лека форма на мизофобия (страх от микроби) и се страхуват от заразяване. За състоянието на онези, които се ужасяват от допира на чужди тела, има специална дума – хафефобия. Тя представлява остро преувеличаване на нормалните тенденции за защита на личното пространство.

Поведението се влияе от минали преживявания, свързани със злонамерено докосване

Ако човек е бил жертва на сексуална злоупотреба или е претърпял друга травма, той може да развие страх към всички форми на физическо докосване. Възможно е да се уплаши, че „приятелската прегръдка“ по-късно ще прерасне в „нещо повече“. Когато като дете човек е бил насилван или малтретиран от хора, за които се е предполагало, че трябва да се грижат за него, като възрастен той ще бъде особено чувствителен към физически допир.

Ако някой е убеден, че „пипането“ дава на хората властта да го (я) нараняват, той (тя) може да се самоизолира и да избягва контакти, които включват докосване, например романтични връзки или интимни приятелства.

Целия текст четете в Обекти.бг