Не задавайте постоянно тези въпроси на детето

Разсъждения на психолога и майка на две деца Анна Бикова

25 ноември 2021 г.

Снимка: Guliver / Getty

Първият въпрос на родителите, когато вземат детето от детската градина е: "Какво яде днес?"
Задават го с тревога и загриженост в гласа. И хлапето в този момент би трябвало да изпитва вина или гордост в зависимост от това дали е яло супа, пържола, крем ...
В този случай си спомнете отговора на специалистите: "Детето знае по-добре кога и колко трябва да яде" и "Единственото" лекарство ", което решава проблема с капризния апетит в 100% от случаите е чувството на глад."
Затова не питайте: "Какво яде днес?" Попитайте: "Какво ти беше най-интересно днес?“ , съветва психолога и майка на 2 деца Ана Бикова.
Също така силно тя препоръчва на родителите да се откажат от традиционния въпрос: „Някой обиди ли те е днес?“
Самият въпрос вече съдържа послание към детето, че средата в детската градина е враждебна и трябва да очаква, че всеки момент някой може да го обиди.
Хлапето се напряга, фокусира се върху „обидните“ действия на другарчетата си, дори може да започне да провокира други деца с поведението си, така че те да го „обидят“ и да има какво да каже на майка си. Какво друго да очакваме, когато тя всяка вечер го пита това.

По-добре попитайте: "С кого игра днес?" 

Друг традиционен въпрос към ученика, от който е добре да се откажете е: "Какви оценки получи днес?" Очакваният отговор е изброяване на оценки: петици, четворки, тройки или двойки. Тъжно е, ако диалогът свърши дотук. Формален подход.
Освен оценки, детето получава опит, емоции, впечатления, усмивки, синини и подутини... По-добре питайте: „Какво научи? Кое беше най-интересното? Коя беше най-трудната част?"

А най-добрият въпрос, който предразполога към сериозен отговор,  е: "Какво би променил, ако трябва да изживееш този ден отново?"
Така не само ще получите повече информация за детето, но и

ще го научите да анализира грешките си, да обобщава.

Друг пример за не особено добър въпрос е: "Как си?"
Този безобиден въпрос ме дразнеше много като дете. Защото не всеки ден беше успешен, а въпросът пораждаше усещането, че съм длъжен да бъда успешен всеки ден...
И още един негативен момент: формирах вътрешно убеждение, че само успехите могат да бъдат споделени. Сега разбирам, че е възможно и необходимо да споделяме не само постижения, но и трудности и разочарования. (Но ми отне години обучение по психология и опит в личната психотерапия, за да направя това).

Мона Василева

 

Коментари
Последни видеа

Ремарк за жените

01 декември 2021 г.

Слънце

30 ноември 2021 г.