Нямам матка, но нима по-малко обичам децата си

Млад австралийски баща развенчава един от популярните митове за родителството: че връзката на майката с детето е много по-силна от тази на бащата.
Неговият разказ ни се стори интересен. Ето какво пише Матю Чалинор.

Ясно е, че да станеш татко, е вълнуващо. Поне за мен беше така. Чувствах се обаче безпомощен, наблюдавайки как моята съпруга се справя перфектно с бременността. Надявах се, че когато синът ни се роди, най-накрая ще мога реално да ѝ помагам, а не само са ѝ предлагам допълнителна възглавница и да ѝ правя масаж. 
Не можех да си представя, че още преди детето ми да дойде на бял свят,  някой ще ми обяснява, че не мога да съм така близък с него, както моята жена. 
Преди 4 години със съпругата ми седяхме в приемната на болница „Принц Алфред“ в Сидни. Тя беше в 34-ата седмица на бременността и беше леко замаяна от коктейла с лекарства, които ѝ вливаха за намаляване на кръвното и за понижаване риска от прееклампсия.
Бяхме дошли, за да се включим в училището за подготовка за родителство. Бяхме много млади, неподготвени да бъдем родители  и двамата изпитвахме смесени чувства.
Разберете ме правилно, курсовете са наистина ценен източник на информация, но когато се налага да жертваш 2 поредни съботи, особено със съзнанието, че може би те са последните спокойни почивни дни за дълъг период от време ... е малко тегаво. Мога да го кажа откровено, тежеше ми.

Ето ни в залата

Запознахме се и започнахме с групови упражнения, след което получихме жизненоважни уроци от акушерките.
Ако трябва да съм честен - най-яркият ми спомен от тази сутрин беше болката в гърба от седенето на пластмасов стол в продължение на 4 часа. (Но няма да се оплаквам, защото  седя в стая пълна с бременни. И те въобще не монополизираха болката в гърба. Затова е по-добре да замълча).
След това ни казаха, че ще гледаме видео. Имаше интервюта с млади майки, с акушерки, с бащи - ясно целта беше да успокоят младите родители.
В края на сесията  на екрана се появи възрастна акушерка и разказа колко важна е връзката между майката и детето. Напълно справедливо.
Финалният ѝ аргумент обаче силно ме потресе. Нещо повече. Кръвта кипна в жилите ми. И силно ме натъжи няколко седмици преди срещата с новородения ми син.

„Мъжете няма как да разберат това. Те просто не могат да имат такава връзка с детето!“, каза акушерката.
Какво?

Замръзнах в стола, абсолютно потресен

Трябва да призная, въобще не разбрах какво се случи след това във видеото и до края на инструктажа. Вероятно акушерката не е имала подобна цел, но тази една-единствена фраза събуди всички мои страхове, тревоги и съмнения.

Способен ли съм да бъда баща? Още повече добър баща? Беше страшно несправедливо.

Естествено, че връзката между майката и детето е много особена. И заслужава възхищение.
Аз наблюдавах как моята жена възпитава двамата ни сина с такава увереност, че ако не беше тази специална връзка, не знам какво изобщо щеше да се случи с нас. Това е безкраен, тежък труд, който никога не свършва. А аз за какво съм? Ей така, нещо като резервен вариант? Аз нямам матка, и няма как да износя бебето. Това не е мой избор. Нима обаче по тази причина не съм способен да обичам така децата си?
Трябва да призная, че когато синът ми беше малък, той беше силно привързан към майка си. Обичаше да играе с мен, когато майка му беше с нас. Останехме ли насаме, изпадаше в истерия и шансът да го успокоя по някакъв начин, клонеше към нула.
Но не се предавах. Бях упорит. Използвах всяка възможност да му казвам колко го обичам, колко много той означава за мен и, че винаги ще съм до него и ще съм готов да се притека на помощ. Дори, когато гласът ми потъваше в неговите викове и рев, продължавах да му говоря.  С времето той постепенно започна да ми се доверява.

Връзката ни стана по-силна

Естествено тя беше по-различна от тази с майка му, но това не значи, че беше по-слаба, по-малко важна и полезна.
В крайна сметка е важно децата да са обградени с любов. И ние със жена ми им я осигурявахме в равна степен.

Възможно е акушерката от видеото да е израснала в други условия, тя е от друго поколение. По онова време  таткото е посрещал новината за раждането на детето си в кръчмата, нито веднъж не е сменял памперс и вероятно се е прибирал от работа в къщи с убеждение, че той е единственият, който е работил този ден.
Възможно е, колкото и да не ни харесва, такива бащи да има и днес.

Аз обаче не съм такъв баща. Не са такива стотици и хиляди бащи в Австралия и по целия свят. И да кажеш на всички тези мъже, които са пълни със съмнения и страхове, че те дори не могат да се надяват да изградят с децата си такава връзка, както техните съпруги, е несправедливо. И не е правилно.

Аз вярвам, че връзката ми с децата е толкова силна и особена, както и тази, която жена ми има с тях. Не казвам, че е еднаква, а че е равностойна и много ценна. Аз я градя по различен начин.
През първата година от живота на сина ни, прекарвах безкрайни нощи, като го носех на ръце, пеех и го люлеех, за да се успокои и да заспи. Разхождах го, докато ръцете ми отмалеят.
И съм уверен, че не съм единственият баща, който така е приспивал детето си.
Съществуват стотици списания, блогове, сайтове, които хвалят майките, които са така всеотдайни. И те са такива – в това няма никакво съмнение. Но знаете ли кой помага на  добрите майки? Добрите бащи, които винаги са готови да се включат и безкрайно да обичат детето – така силно  както и майка му. И ние не сме някакви там резервни играчи, които се явяват, когато решат. Ние сме партньори, ние сме двама капитани на общия родителски отбор.

Така че, аз не съм съгласен с това видео. И, ако някои млади татковци четат това, ето моя съвет: не позволявайте никой да ви уверява, че връзката ви с детето е слаба. Това е вреден мит. Обичайте децата си, говорете им, казвайте и показвайте, че ги обичате и никога не се съмнявайте!
Така се гради връзката с детето.
Различна ли е? Да!
По-слаба ли? В никакъв случай.

Мона Василева