Нямате поща

Най-накрая сте на почивката, която чакахте от няколко месеца. Искате да оставите работата зад гърба си и да се насладите на времето със семейството и приятелите си. Но все още проверявате работните имейли и приемате служебните обаждания. Все още мислите за работа, въпреки че си обещахте, че този път ще бъде различно.

Ако това ви звучи познато, бъдете сигурен, че не сте единственият, който се бори да изключи по празници и почивки.

Защо се получава това

Една от причините е, че работата помага да се оформи вашата самоличност. Хората жадуват за отговори на въпроса „Кой съм аз?“. Едно от местата, където намирате тези отговори, е в дейностите, които правите - включително вашата работа.

Независимо дали работите за удоволствие или поради необходимост работата неизбежно се превръща в източник на вашата идентичност, пишат в статия за Business Insider доц. Дан Капрар от Университета в Сидни и Бен Уокър, преподавател по мениджмънт в Университета "Виктория" в Уелингтън.

„Ние разработваме професионални идентичности („Аз съм адвокат“), организационни идентичности („Аз съм служител на Google“) или както открихме в нашето изследване, идентичности, базирани на изпълнението („Аз съм с най-добри резултати“). Подобна идентификация може да бъде от полза. Тя е свързано с повишена мотивация и ефективност в работата и дори по-добро здраве, но може и да ни попречи да се изключим от работния процес“, пишат авторите на статията.

Нашата идентичност е един от „виновниците“

Всички познаваме хора, които са на вълна „празници“ дори преди самите празниците да са започнали. Но за други изключването от работа не е толкова лесно. Защо? Един от факторите е нашата комбинация от идентичност. Всички ние имаме множество идентичности, но обхватът и относителната важност на нашите идентичности варират при различните индивиди.

Ако свързаните с работата идентичности заемат централно място в начина, по който се виждаме, те вероятно ще оформят нашето мислене и поведение извън работното време - включително по време на празници. С други думи, оставаме психически свързани с работата, не защото шефът или работата задължително го изискват, а защото е трудно да си представим друг начин да бъдем себе си.

Този релаксиращ стол до басейна или семейната компания ни казват, че не работим. Но предупрежденията по имейл или телефонните обаждания, или дори обикновената гледка на нашия лаптоп, могат да активират служебната самоличност и свързаното с нея мислене и поведение. Нищо чудно, че плановете ни за изключване са обречени на провал.

Продължението четете в Мениджър Нюз