От ужаса към любопитството

Детето изпитва панически страх от всякакви пълзящи, скачащи, летящи същества. Паяците пък предизвикват истерична реакция, викове и ужас. 
Родителите са притеснени, защото не могат спокойно да излязат на разходка в парка, а още по-малко да се отпуснат и да направят един пикник сред природата.

В първата част на материала разказахме какво не бива да се казва в тези случай и защо фрази като: „Не се бой!“ и „То се страхува повече от теб отколкото ти от него!“ не вършат работа. Още по-малко надежден е подходът „клин клин избива“, който носи повече вреда отколкото полза.

Сега преминаваме към ефективни и най-вече хитри действия. Какво може да направим?

Запазете спокойствие

Вие може безкрайно дълго да обяснявате на детето, че не бива да се страхува от насекомите, но, ако всеки път щом по ръката ви полази нещо, изпадате в ужас, крещите и бягате нагоре-надолу, думите ви ще звучат страшно неубедително. Или пък, ако с треперещ глас викате съпруга си да пропъди осата, кацнала на масата.
Покажете с личен пример, че наистина насекомите около нас не са опасни.
Дори тези, които могат да са потенциално опасни (пчели, оси, стършели), нападат само ако самите те са застрашени. Затова е разумно около тях да не махаме с ръце и да не тичаме, а да се държим възможно най-спокойно. Учете детето да не проявява излишна жестокост към насекомите и да не ги убива без нужда, само „за да се развесели“. Не му разрешавайте да измъчва което и да е живо същество.

Наблюдавайте

От началото запознайте детето с насекомите от разстояние. Наблюдавайте как гъсеницата гризе листото. Как паякът плете своята паяжина и търпеливо чака в нея да се хване муха.
Край езерото в парка гледайте как водните кончета ловуват. Слушайте песента на щурците.
Въоръжете се с любопитни подробности от живота на насекомите, за да събудите интереса на детето към тях.
Така постепенно то ще разбере, че са живи същества и няма да преследва бръмбара с чехъл, а ще го изучава.

Снимка: Guliver / iStock

Снабдете се с енциклопедии с картинки и книги за насекомите, които разказват любопитни подробности – къде живеят, как се хранят, кои са естествените им врагове ...
Децата се плашат от насекоми, защото те са непознати и непредсказуеми. Колкото повече вашето детето знае за особеностите на всеки вид и за поведението му, толкова по-спокойни ще са срещите с тях.

Събирайте и се грижете

Следващата голяма стъпка за бъдещия ентомолог е да „осинови“ някое насекомо, за са го изучава от близо. За това ще ви е нужно „професионално“ оборудване : пластмасов контейнер, който се затваря добри, но и с отвори за вентилация, лупа и кепче за пеперуди.
Сложете на дъното пръст, клончета и листа, за да създадете обичайното обстановка за новия домашен любимец. Изберете нелетящи насекоми ( пеперудите се гледат трудно и е по-вероятно да умрат ) - например бръмбари.
Може да купите ферма за мравки – продават се в готов вид.

Снимка: Guliver / iStock

Нека детето измисли как да ги наблюдава – с лупа, лампа, да ги снима, да ги рисува или да записва в дневник ...Това е още един начин то да се запознае с живота им.

Дори и последователно да изпълните тези съвети, няма гаранция, че детето ще се изпълни с любов към насекомите. За някои хора неприязънта е дълбоко вкоренена на подсъзнателно ниво.
В този случай като родителите ви остава да пуснете в ход арсенала от традиционни оръжия: да признаете, да приемете, да съчувствате, да прегръщате и защитавате детето.

Източник: todaysparent, адаптация Мона Василева