Парадоксът на продуктивността

Основателят на Tesla Илон Мъск планира дните си в слотове от по пет минути. Главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук става в 3:45 часа сутринта. Експертът по самоусъвършенстване Тони Робинс се потапя във вана с ледена вода всяка сутрин.

Ако човек прочете достатъчно подобни истории за някои от най-известните бизнес лидери и предприемачи, той може да остане с впечатлението, че постигането на голяма продуктивност изисква екстремни и в много случаи неприятни действия.

Според нова публикация в блога Farnam Street бихте сгрешили, ако си изградите подобна илюзия. В този пост се посочва, че основният принцип за постигане на висока продуктивност всъщност е парадоксален – човек постига повече, ако не си губи времето с ексцентрични дейности и безполезни ритуали, а си оставя празно място в графика за бездействие.

За да бъдете по-продуктивни… трябва да бездействате

Това може да звучи нелогично и твърде хубаво, за да е истина. Кой не би подходил със скептицизъм към съвет, според който тайната на продуктивността не е в 14-часовия работен ден, а в бездействието?

Това заключение обаче не идва от произволен блогър. То е централната идея в бестселъра за постигане на ефективност на работното място Slack: Getting Past Burnout, Busywork, and the Myth of Total Efficiency на Том ДеМарко.

В книгата си ДеМарко очертава фундаменталния парадокс в основата на производителността: оставянето на празно пространство в работния график ви кара да чувствате, че бездействате (в очите не мениджъра ви това е проблем, който трябва да бъде премахнат), а същевременно с това постоянната заетост всъщност ви пречи да работите максимално ефективно.

Коя е причината

Това се дължи на факта, че когато всеки момент от деня ни е запълнен с някаква дейност, ние губим способността да поемаме шоковете в работата и да реагираме на промените. Може да работим без прекъсване н всъщност да не постигаме почти нищо, тъй като си губим времето с грешните задачи.

Оставянето на свободно време в календара (или на неразпределени средства в бюджета) е неефективен подход в един напълно предвидим свят. Ние обаче не живеем в такъв свят, като последната година направи този факт напълно очевиден.

Според ДеМарко отделянето на време за бездействие ни позволява да се справяме с неизбежните сътресения и изненади, пред които ни изправя живота. Ако всеки един час от деня ни е планиран предварително, то няма да можем да намалим темпото, за да се възстановим дори от лека настина, или пък да насочим вниманието си върху придобиването на ново умение. „Като цяло човек се нуждае от повече бездействие, отколкото очаква“, казва той.

Продължението четете в Мениджър Нюз