Престанах да гушкам детето си, когато е тъжно

Защо е важно и да тъгува, обяснява майка

12 август 2020 г.
Престанах да гушкам детето си, когато е тъжно

Снимка: Guliver / iStock

Първият порив на майката, която вижда детето си тъжно, е да го гушне. Тя смята за свой дълг да го успокои и някак да му достави радостни емоции, за го предпази от всякакви негативни чувства.

Правилно ли е това!

Отговор дава Анджела Анагност-Репка, коментатор на изданието Popsugar. Тя е убедена, че още от най-ранна възраст е добре да оставяме детето насаме с неговите чувства, за да пробва да се справи самостоятелно.

Всъщност, Анджела не винаги е била на това мнение. И тя като всички майки е тръгнала от точно противоположната позиция. Вероятно ще е от полза за много родители  да чуят аргументите ѝ  „за“ и „против“.
Ето нейния разказ.

Снимка: Guliver / iStock

Наскоро загубих близка приятелка, с която общувах от разстояние. Нейната смърт ми оказа силно влияние. Фактът, че не поддържахме пряк контакт за мен нямаше особено значение: връхлетя ме голяма мъка и исках някак да почета нейната памет.
Вечерта седнахме на масата всички заедно и аз съобщих тъжната новина. След това казах на съпруга си, че искам да почета в леглото, но всъщност исках на спокойствие и тишина да потъжа.
Не минаха и 10 минути и моите деца – на 5 и 7 години, влязоха в спалнята. За да ме ободрят, те бяха нарисували весели картинки. Донесоха ми от своите шоколади и бонбони, прегръщаха ме и ме целуваха. Тяхната подкрепа беше невероятно мила, но в този момент аз наистина просто исках да остана насаме със себе си и със своята мъка...

„Мамо, мамо, виж, нарисувах за теб смешно личице. То ти се усмихва!“

„Благодаря, казах аз на дъщеря си – но сега мама иска за потъжи. Ти не си длъжна да ме развеселяваш.“ 
В този момент аз разбрах, че съм допуснала грешка с възпитанието на собствените си деца.
Аз всеки ден им говорех, че е абсолютно нормално човек да изпитва силни емоции. Бях убедена, че е нужно да приемат и да управляват чувствата си, и, че това ще е от помощ един ден, когато пораснат. Затова винаги ги насърчавах и да дават воля на собствените си емоции: яд, разочарование, мъка, радост....

Когато децата с всички сили се стараеха да ме развеселят, разбрах, че те се държат така, както аз постъпвах с тях.
Когато те тъжаха или бяха обзети от ярост, аз винаги се опитвах да ги успокоя, да ги развеселя и да подобря настроението им.
Така в старанията си, аз обезценявах техните преживявания.

Всеки от нас понякога иска да остане насаме с емоциите си

Не иска на сила да „закачи“ усмивка на лицето си, просто защото някой се опитва да му окаже морална помощ и да го подкрепи.
На следващия ден моят син се натъжи за нещо. Не си спомням точно каква беше причината, но си спомних как се чувствах аз преди ден, затова не го притисках. Малката му сестра го прегръщаше, стараеше се някак да му оправи настроението. Това, разбира се, беше мило, но не това му трябваше сега. 
„ Искам просто сега да потъжа“ - каза синът ми.

„Не съм готов да се зарадвам!“ 

Той си спомни моите думи. И ние всички в къщи му дадохме емоционалното пространство, от което той в момента имаше нужда. Той седеше на дивана в хола и тъжеше.
След 20 минути дойде при мен и ми каза: „Мамо, искаш ли да ми почетеш?“, попита той.
Докато седяхме и четяхме, аз усещах, как постепенно се успокоява, защото явно беше преработил и преживял емоцията. След това денят мина спокойно, просто защото не се опитах насила да го успокоявам и зарадвам – той сам се справи с чувствата си.

Сега се опитвам да не забравя този урок. Аз не съм човекът, който може да направи децата си щастливи. Но мога да съм този, който ще ги подкрепи. За тях ще бъда опора №1.

Моята задача е да ги науча да бъдат независими във всички отношения в живата си – особено, когато става дума за емоциите.
Защото, ако сега те не могат да се справят с тях, никога няма да успеят.

Заедно

Ивана: Уча дъщеря си да плаче, да показва смело емоции

Образование

Енигмата на детските емоции

Образование

Ако детето добре разбира своите и чуждите емоции, се учи по-добре

Здраве

Майките имат право на НЕидеални емоции

Още от Да поговорим

Дете, което лежи на пода. Снимка: Guliver / iStock

Хлапето удря глава в стената, скубе коси, самонаранява се. Защо?

Мъж и жена в леглото. Снимка: Shutterstock

 

Секс след раждането

Дете лижи на дивана с телефон в ръка. Снимка: Getty

Да отгледаш безделник

Има безброй начини престоят у дома да бъде приятен.

Снимка: Shutterstock

18 идеи срещу скуката

Някои начини на комуникация вредят на здравето.

Снимка: Shutterstock

Трите „А“, които разрушават отношенията

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Най нови

Джъстин Тимбърлейк и Джесика Бийл

Снимка: Getty images

Дете, което лежи на пода. Снимка: Guliver / iStock

Мъж и жена в леглото. Снимка: Shutterstock

 

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Дете, което лежи на пода. Снимка: Guliver / iStock

Мнение на специалиста

Хлапето удря глава в стената, скубе коси, самонаранява се. Защо?

3 възможни причини и как родителите да се справят, съветва психолог

Мъж и жена в леглото. Снимка: Shutterstock

 

Здраве

Секс след раждането

5 хитри идеи как да възстановите интимността помежду си

Дете лижи на дивана с телефон в ръка. Снимка: Getty

Да поговорим

Да отгледаш безделник

5 типични грешки, които родителите допускат

Рисунка: Дара Ивайло Георгиева, 7 години

Отворена книга, кафе и кокичета. Снимка: Getty 

 

Има безброй начини престоят у дома да бъде приятен.

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

18 идеи срещу скуката

Ето как да забавлявате децата, ако се налага да останат у дома (Част I)