4 различни поучителни истории, разказани от майки
Снимка: Guliver / iStock
Финансовата независимост е нещо чудесно – толкова, че я предпочитат много семейни двойки. Аз си имам моя заплата, ти си харчиш твоята, а общите разходи си делим на половина. Но когато се роди детето, маминият доход намалява драстично и тази отиграната до момента система започва да не сработва. Какво да правим? Майки, опитали от прелестите на разделния бюджет, споделят опит.
„Не купувах нищо за себе си, даже бикини!“
Анна, 28 г.: Винаги съм печелела малко повече от мъжа ми, но това не ни е пречело, докато не излязох в майчинство. Имахме отделен бюджет и парите ни стигаха - на всеки от нас. Но когато останах на доходите от майчинството, настана ад. Той, като един образцов татко, пое всички разходи за дъщеря ни, но не можехме да си позволяваме почти нищо допълнително. Моите пари изчезваха напълно, докато мъжът ми продължаваше да си купува за себе си обичайните неща. И когато намекнах как ми липсва това или онова, той се разкрещя: „Ти луда ли си? И така нямаме пари!“ Нямах право на глас и в избора на играчки и дрехи за детето.
За да не моля всеки път родителите ми за пари, за да купя нещо лично от мен за дъщеря ни, спестявах и не ядях по няколко дни. За дрехите ще си мълча - дори бикини не можех да си купя! Но мъжът ми, както и преди, си имаше пари за пуловер, за тениска. Той смята, че жените в отпуск по майчинство са длъжни да работят, ако не искат да ходят голи. Аз съм инженер в тясна специалност, работех в предприятие и не ми е възможно да го правя на непълен работен ден. Какво ми оставаше – чорапи ли да плета и да продавам?
Страдах така една година, след това взех детето и отидох при родителите ми. Съпругът ми беше бесен, заплаши да ме осъди и да вземе Аделина, защото не съм можела да я издържам. Но се върнах на работа, оставих дъщеря ми да я гледа баба ѝ и сега и двете се чувстваме чудесно. Със съпруга ми сме в развод и отказах издръжка.
„Няма да се върнем към това“
Елена, 38 г.: Вече имах син, когато срещнах втория си мъж. Той веднага ми даде да разбера, че не е длъжен да издържа моето дете и да плаща моята ипотека. Това много ме обиди, защото все пак той живееше в моето „ипотекирано“ жилище! Но бях влюбена, съгласих се на разделен бюджет и реших просто да наблюдавам как ще се получи. Двамата плащахме поравно за храна и за съвместната почивка, а останалото всеки оставяше за сее си. Плюс това, съпругът ми плащаше за всичко в кафенето и в увеселителните паркове, често като подаръци на сина ми. Всичко се промени, когато се роди нашето общо дете! Съпругът ми осъзна, че този брак, за разлика от неговия първи, е сериозен, и че нямам намерение да му отнема парите.
Той имаше спестявания и точно, преди бебето ни да се роди, направи огромна вноска за моята ипотека, така че я изплати почти изцяло. Всички семейни разходи легнаха на него, а сега плащам само на учителите за големия си син. Говорихме много за това: разделеният бюджет е начи мъжът да се предпази от евентуален финансов удар, който жена му би му нанесла. Разбира се, няма да се върнем към това, но трябва да призная: без този опит може би изобщо нямаше да създадем семейство.
„Отделният бюджет спаси брака ми!“
Юлия, 25 г: Хората обикновено в началото на връзката си се придържат към отделен бюджет, но спират тази система, когато жената излезе в отпуск по майчинство, а при нас беше точно обратното. Идеята, че ще увисна на врата на съпруга ми от години, беше непоносима за мен! Да взема пари за себе си от общата касичка е едно, а да взема от съпруга си е все едно да взема нещо чуждо.
Постоянно се карахме за това, той ме наричаше „феминистка“, която изобщо не е трябвало да ражда, но не можех да преодолея своя начин на мислене, който ми се струва правилен. Тогава започнах да търся странична работа. Първото ми образование е адвокат, а второто - психолог. И когато дъщеря ни беше на 3 месеца, започнах да давам правни съвети от дистанция. Плащаха ми стотинки, но определено самочувствието ми се повиши! Освен това ми предложиха да пиша статии за психология за Instagram-а на детски център. И може да ми се смеете, но си спомних за детското си хоби да тъка гривнички с имената на новородени бебета по поръчка. Печеля малко, но мога да си купя нови дрехи и подаръци за роднините.
Мъжът ми първо се чудеше защо се трепя за стотинки, вместо да играя с детето един час по-дълго, но разбра, че на мен, като на личност ми е важно да печеля и в семейството ни се възцари мир. Така че отделният бюджет спаси брака ми!
„Не искам да деля парите си“
Снимка: Guliver / iStock
Мария, 40 г.: Срещнах мъжа си късно – вече имах и апартамент, и автомобил, и добра работа. Свикнала съм да се издържам сама и да не разчитам на никого.
Съпругът ми нарече това „прищявка“, но се примири и прие факта, че не искам да споделям парите си, но аз нямаше и да го питам. Двамата платихме еднакво за новия апартамент - когато забременях, трябваше да се разширим, и си направихме два договора за собственост. Когато дойде време да раждам, той купи бебешко легло, столче за хранене и люлка, а количката - аз. Всичко помежду ни е справедливо.
След като болничният ми отпуск по майчинство приключи, наехме бавачка и се върнах на работа. Обожавам детето си, то е моето най-голямо щастие, моят ангел, но не съм се простила със своята бизнес и финансова независимост. Сега момиченцето ни е на годинка и съм щастлива да му купувам неща и играчки с парите си, без да се питам дали е скъпо. За мен е радост да осъзная, че сега работя и за нея, така че тя има най-красивите рокли и възможност да види света. Не мога да си представя как жените си седят вкъщи с децата, разчитайки на заплатата на мъжа си и всички са нещастни...
Източник, превод Марина Атанасова
Децата трябва да бъдат особено внимателни с приятелите, които ги натоварват емоционално.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари