След 30 всичко е решено. Дали?

Джей Шети е разказвач на истории. Бивш монах. Първо телевизионен водещ, после интернет знаменитост – говорител с над 10 милиона слушатели по цял свят. 

В днешния епизод на неговата вдъхновяваща поредица в ΥοuTube Шети споделя с нас един важен урок, който често забравяме – особено във възрастта, в която се смята, че изграждаме бъдещето си. 

Директорът на училището излиза на сцената пред един випуск ученици, започващи обучението си в горен гимназиален курс. В британската система това са две години профилирано обучение след получаването на средно образование, задължителни за всеки, който иска да кандидатства в университет.  

Добро утро, десетокласници! – залата утихва, директорът започва речта си – Събрахме се тук, за да поговорим за началото на едно пътешествие, за началото на живота, който е пред вас.

След две години ще сте завършили горен курс. След три години ще се пръснете по цял свят да учите в университетите, които сте избрали.  След пет години ще сте започнали своята кариера. Много от вас ще бъдат тук, в същата зала, и ще работят за най-високопоставените институции по света. После ще се ожените. После може да си купите къща.
След 10 години животът ви ще бъде устроен.
След 15 години ще бъдете на 30 и оттам нататък житейският ви път ще бъде очертан…

 – Прощавайте, г-н Директор – Джей излиза от публиката и се качва на сцената – позволете ми да ви кажа защо този подход може да ви изиграе лоша шега.

Познавам хора, които завършиха на 21 и не си намериха работа до 27. Познавам хора, които завършиха по-късно и си намериха работа веднага. Познавам хора, които никога не са учили в университет, но още на 18 са открили това, което обичат.

Познавам хора, които намериха работа веднага след завършване. Изкарват добри пари, но мразят това, което вършат.
Познавам хора, които си взеха години почивка и откриха призванието си. Познавам хора, които бяха толкова сигурни какво искат да правят на 16 и промениха решението си на 26. Познавам хора, които имат деца, но нямат партньор; хора, които са женени, но е трябвало да чакат 8 или 10 години, за да имат деца. Познавам хора във връзки, които обичат някои друг. Познавам хора, които се обичат и не са заедно.

Затова искам да кажа, че всичко в живота се случва според нашия ритъм, нашия личен часовник.
Може да погледнеш приятелите си и да си мислиш колко са напред от теб. Може да погледнеш други и да си кажеш, че изостават. Но всичко се случва със своя собствен ритъм, всичко има своето време, своя часовник.
Имайте търпение.

Целия текст четете в Обекти.бг.