Със съпруга ми сме на различно мнение за възпитанието на децата

"Със съпруга ми често сме на различно мнение по отношение възпитанието на детето. Аз чета много литература за детското възпитание и се стремя да съм хуманен родител, а съпругът ми е убеден, че с момчето трябва да подхождаме по-строго. Защото той самият е бил възпитаван така. Как да постигнем съгласие?“
На този въпрос отговаря семейният консултант Нина Гофман в своя блог.

С подобен факт се сблъскваме често. И не странно, защото всеки от нас има различна ценностна система, а пред очите му е възпитателният модел на неговите родители и на собственото му семейство. И дори той да не му харесва, много често се придържа именно към него, като реагира автоматично на тази и онази ситуация.

И какво да се направи, когато моделът на възпитание във всяко семейство е различен. Преди всичко трябва да знаете, че нито един от двамата няма право на вето върху възпитателния модел, дори да е чел много и да е запознат с детската психология.

Дори аз, като семеен консултант и обучител по детска психология, не си позволявам да натрапвам моя възпитателен подход на съпруга си. Мога само да споделям с него своите професионални знания. След това заедно обсъждаме подхода и се договаряме.
Детето е наше, съответно решенията свързани с възпитанието му, изискват от нас сътрудничество, а не съперничество.
Как да го постигнем.

Помнете, че действате винаги в интерес на детето

Нито един от вас не иска да навреди на детето – това е правило. Затова няма нужда да защитавате хлапето от другия. Това само ще влоши взаимоотношенията ви.

Разногласията са нещо нормално

Това не означава, че вие не си подхождате, че не сте добри родители. Хората просто са различни и това е добре, колкото и да ви е трудно.

Родителският авторитет е един

Затова не бива всеки да тегли каруцата в своята посока. Хлапето още от най-ранна възраст усеща, че ако татко не е разрешил, може да помоли майка си или обратното. Откривайки пространство за манипулации на родителите си, то обезателно ще се възползва. Освен това то няма да разбере какви са вашите очаквания към него и трудно ще определи границите на поведението си. Това ще му създаде неувереност в собствените му възможности и във вас. Като резултат - ще опита да провери какви точно са границите ( с истерии, скандали, опити за налагане)

И тук има още един интересен феномен, пак от областта на физиката. Колкото повече единият родител се опитва да наклони везните на своята страна, толкава по-крайна става позицията на другия. А ефектът от тази „борба“ е обратен на желания.

Разговаряйте, не спорете

Добре е като начало да си поговорите за подхода – като бъдещ проект. С други думи поставете някакви цели ( какво дете искате да отгледате), а след това обсъдете какви конкретни действия ще предприемете, които ще ви доближат до целта.

Поговорете си как може да си помагате един на друг, когато с детето стане трудно, за силните и слаби страни на всеки от вас, за своите родителски вълнения и страхове. Така ще поставите началото на диалог, който продължава цял живот. С негова помощ ще решавате проблемите – избор на детска градина, на училище, на кръжок, ще договаряте правилата на поведение и т.н.

Обяснявайте, а не убеждавайте, че вие сте прав/а

Когато целта ни е да убедим другия, че ние сме прави, от самото начало вървим към провал. Най-малкото е въобще да не бъдем слушани и чути от партньора. Защото в думите ви той ще открива „заплаха“ за собствената си правда. Това ще издигне стена между вас. И вместо да чуете аргументите на другия, вие единствено защитавате собствените си.

Ако дадете възможност и изслушате мнението му, дори то да е напълно противоположно на вашето, бихте могли да обсъдите положителните и отрицателни страни. И да стигнете до компромис, който съчетава вашите два подхода.

Адаптация: Мона Василева