Тийнейджърът носи само черно или блестящо

Ако човек е в хармония със себе си, той възприема добре почти всички цветове. Ако много силно отхвърля определен цвят, например червено, това е сигнал, че е под стрес, не спи достатъчно или е уморен.
Но ако си е починал и се е наспал, възприемането на червено или оранжево ще бъде много приятно, защото той има нужда от енергия. А тези цветове зареждат с енергия.

Отхвърлянето на цвета е много важен диагностичен сигнал. Той се изследва с така наречения тест на Люшер – една от най-добре проучените техники, свързани с цветоусещането. Там се изучава не само цветът, който човек предпочита, но и този, който отхвърля, обяснява експерта Виктория Шиманска.

Тийнейджърът ви иска да носи само черно, блестящо или избира цветове, които избождат очите: какво трябва да мислят родителите.
Родителите определено не трябва да се притесняват нито за едното, нито за другото. Това е абсолютно нормално.
Културата на юношеството се свързва с два компонента.
Първо, тийнейджърът трябва да намери себе си, да намери съмишленици.

И второто - той наистина трябва да се откъсне от родителите си, но все още не напълно, тъй като не е готов за самостоятелен живот. Следователно отива в двете крайности - ярките блестящи цветове и черното, са като разпознавателни знаци както при хората, така и в животинския свят.

Снимка: Getty

Ето защо, ако вашият тейнейджър, който е с лилава коса срещне момиче с розова, тогава е ясно, че те имат за какво да говорят.
Това е по-скоро е вид самоидентификация.

Кога родителите трябва да се тревожат

Когато комуникацията с детето спре напълно. Защото, ако той/тя е облечен в черно, това изобщо не означава, че няма нужда от вашата подкрепа.
Понякога родителите си мислят: детето учи и се справя добре. Но това по-скоро е сигнал за родителите, че те самите трябва да се настроят на на друго ниво на общуване с тийнейджърите.
Гледаме децата си и ги виждаме такива, каквито са били, но те много бързо се променят. И ние нямаме време и някак изоставаме. Следователно тези външни сигнали подсказват, че трябва да реагирате много чувствително, не да слагате диагнози, а да си помислите: о, колко интересно, той се е променил, какво е новото за него сега , какъв е неговият свят, какво му е интересното. Не за да наложите санкции, а за да определите какви нови области за общуване имате.
Можете да проведете експеримент: помолете тийнейджъра да избере какво вие да облечете. И ще се изненадате. Много често той ще препоръчва на майка си комбинация от доста адекватни цветове. Това предполага, че подрастващите имат абсолютно адекватно възприятие за себе си, за своята майка и за околните.

Мона Василева