Три причини да оставите детето да мързелува

Да безделничиш - това не е просто приятно. Това е важно за всеки човек, а за децата е задължително. За ползата от това да не правиш нищо, разказва семейният психолог Елена Попова.

„Как може да се насърчава безделието? Така ще отгледате мързеливец!“ 90% от родителите са убедени в това.

Безделието и мързелът обаче са две различни неща

Мързелът е нежелание да се правят неприятни неща – например да учат скучни уроци.
Когато обаче в живота има твърде много неприятни случки, свързани с претоварване или стрес, тялото преминава в режим на максимално пестене на енергия. Това е тотален мързел, а родителите се оплакват, че детето „ изобщо не иска нищо да прави." 
Безделието всъщност е желанието за почивка от досадни дела.То може да бъде превенция на мързела, ако го използвате навреме, преди детето да е стигнало до изтощение. 
Тук не става въпрос за почивки или смяна на едно занимание с друго, а за

лично време посветено на нищоправене

и свободно от родителски контрол.
Всеки ден детето се нуждае от поне час, в който то да бъде оставено на себе си. 
"Тогава то ще се занимава с джаджите си, ще лежи или ще прави някакви глупости!"
Вероятно ще лежи на дивана, ще гледа през прозореца, ще се прави на супергерой, ще скача, ще играе на компютъра, ще разговаря по телефона ...
Всичко това, което възрастните наричат ​​безделие, мързел и загуба на време.

За детето тези дейности са важни по няколко причини:

Снимка: Guliver / Getty

Причина 1. Безделието възстановява силите

То помага да се попълни „резерва“ от физическа и емоционална енергия. Но това може да се случи само, когато детето прекарва свободното си време, както му е угодно.
Ако синът ви рисува всяка свободна минута, а вие искате той да чете, не четенето, а „безполезната“ рисунка ще го зарежда и ще е ресурс за момчето.
Това не означава, че трябва да забрави за книгите, но може да го оставите с най-безполезното (според възрастните) занимание, щом то му доставя радост.

Важно! Ако почивката не добавя сили, а желанието за мързел е придружено от апатия, промяна в апетита, лошо настроение ... и това продължава повече от седмица, трябва да се консултирате с психолог или педиатър. Зад тези симптоми може да стоят прекомерното натоварване, стрес или депресия. 

Причина 2. Безделието позволява да опознае себе си

В живота трябва да има място не само за действие, но и за съзерцание. Свободните минути са среща с вътрешното „Аз“, която е особено необходима на всеки, който тепърва се учи да опознава себе си.
В това време, като че всичко започва от нулата и се надгражда: детето започва да разбира своите желания, чувства и усещания.
Това означава, че, когато порасне, ще може трезво да оцени силата си, да се научи да се съхранява ( да си почива, без да чака преумората да го срути, и без да се чувства виновно).
В трудни ситуации, връщайки се в това празно, „вакуумно“ състояние от детството, то ще може да черпи сили и да се възстановява по-бързо.
Важно! Съзерцанието не означава неподвижност. То може да бъде улеснено не само от медитативни дейности или непринудени разходки, но също така и от колоездене, редене на пъзели, занимания с играчки.
Родителите единствено не трябва да пречат на детето да се фокусира върху себе си - да не го осъждат и да не го упрекват, че е мързеливо.

Снимка: Guliver / Getty

Причина 3. Безделието му помага да се развива

Повечето възрастни не вярват на децата и не са убедени, че те могат да се развиват без тяхна намеса и контрол.
Безделието им позволява временно да се освободят от родителския контрол и да взаимодействате със света по начина, по който те искат (макар и зад здравите стени на къщата).
Противно на страховете на възрастните, когато детето остане само, то няма да навреди на себе си. Напротив, това може да даде тласък към израстване и осъзнаване, защото инициативи и открития се раждат само в мълчание.

Важно! Най-добрият инструмент за саморазвитие и самовъзстановяване е играта. Ако не се намесвате, хлапето на всяка възраст интуитивно ще избере дейност, която е най-полезна за него в този момент.
Например тригодишно дете не иска да учи букви, както настоява мама, а започва да меси пясъка и да хвърля камъчета. И то ще бъде абсолютно право: сетивното преживяване (звукът на камък, удрящ се в асфалта, чувство на тежест в ръката и т.н.) на този етап е по-важно за него от познаването на азбуката.
Безделието е полезен и много приятен инструмент в живота ни, особено ако цялото семейство от време на време бездейства.
Легнете на дивана, бийте се с възглавници, гответе заедно пица – това са „безполезни“ дейности, които носят много радост.
Тази близост, която на всички днес ни липсва, ще изпълни друга важна задача - ще укрепи връзката между родители и деца.

Мона Василева