Снимка: Guliver/iStock
Колко разбити сърца, колко обиди и най-малкото - колко неразбирателства, но и колко лични трагедии са породени от най-доброто чувство да направиш всичко, за да живее детето ти по-добре, да се откажеш от всичко, а после да страдаш цял живот.
Примери?
Майки, които възпитават синовете си сами. Така и не са се омъжили, всичко са посветили на своите момчета и момичета, гледат ги, плащат им образованието, купуват им жилища. Те стават страхотни, успешни мъже и жени. Не се женят, нямат деца. Животът им минава в дълг към мама, не им се получава.
Бащи работят денем и нощем заради децата си. Имат големи планове, защото малките ще станат способни, велики. Малките порастват, отказват да следват предначертанията, устройват живота си по друг начин, кривват, криволичат. Тогава татковците решават да ги вразумят… безнадеждно е.
Грижовни родители правят и дават всичко за децата си, дори това, което не могат. Семейството е задружно, но в това всеотдайно родителство те губят любовта помежду си и когато децата си заминат, вече нищо не ги свързва, разделят се или живеят заедно, но вече не намират никакъв смисъл.
Техните деца се страхуват, че тази история ще се повтори. Те са живели под прекалено голямата опека на родителите си, и им е тежало, че всички надежди са възложени на тях. Не, тези деца рядко стават вундеркинди, макар че има всички основания за такова очакване – знаят по няколко езика, умеят какво ли не и… бам, пълен крах на мечтите – и родителските, и техните. Няма много оптимизъм в този развой на нещата.
Вариантите?
И тях сме виждали - хора, които непрекъснато се оплакват, дистанцират се, странят от всичко и всички, или пък само протестират и дразнят околните, защото самите те не са удовлетворени… и така цял живот.
Когато детето става смисъл на нечий друг живот, това е твърде трудно за него. Сякаш е в стая без въздух. Полека-лека започва да се задушава от такава любов и грижа. Тя не му е нужна, криворазбрана е, вреди и сигурно е много тъжно да се чувстваш вечно длъжен на други, пък било то и най-близките ти хора, за това, което си постигнал.
За да не се стига дотам психолозите имат съвет: Родители, не се посвещавайте изцяло на децата, не се пренасяйте в жертва, не ставайте заложници на някаква пагубна своя представа за родителската роля. Потърсете и друг смисъл на развитието си.
Да си майка и баща е наистина велика мисия, но вие имате и други образи в този живот: развивайте се, обичайте се, правете добри неща, влияйте на онова, на което можете, не се примирявайте с несправедливостите, мислете и за другите, и за себе си, за да имате сили да живеете в радост. Ще ви се отдаде да го постигнете, ако дадете възможност и на децата си да се развиват, да следват своя път. Направлявайте ги, когато трябва, но спрете да се намесвате, когато трябва.
Марина Атанасова
