Второкласникът срича: Ма-ма мие ръце-те ми

В края на учебната година стана ясно, че синът ми, второкласникът Мирослав, чете зле и без никаква мисъл. Тоест не разбира какво чете.
Това означава, че той не разбира и условията на задачите по математика. Всеки текст го затруднява. А четенето на английски за него просто ад.
Накратко, щом не може да чете добре и да разбира, за него е трудно да учи каквото и да е.
Да уточня само, че той учи в частно училище, в което има психолози, логопеди и уж преподаватели с дълъг стаж. Но никой от тях никога не е отбелязал, че нещо с детето не е наред.

Така реших да взема нещата в свои ръце

Първата задача: отидохме на курсове за бързо четене и купихме подходящите книги и ръководства. Оказа се много вълнуващо и забавно, но изобщо не помогна на сина ми.

Веднага трябва да кажа, че за деца с дислексия по принцип такива упражнения са забранени. Но никой не пита и не провежда диагностика. Основното нещо, което ще искат от вас, е да плащате. И не се интересуват, че това носи пряка вреда за детето. Най-лошото е, че никой не носи отговорност за това.
Тогава реших да организирам предизвикателство за себе си и през лятото не просто да го науча да чете, а и да разбира и да вниква в съдържанието.

Програмата ми по-нататък беше такава:

Slow reading — благодаря на колегите, които ми го предложиха. С други думи да четем бавно – така можем да минем само един абзац. Но бавно, обсъждайки почти всяка дума. Или дори всички.
За справка: „бавното четене“ Slow reading е практика, която се противопоставя на пасивното и необмислено трупане на информация.
За разлика от бързото четене, което обещава да научите детето и да успее да прочете 100, 200, 300 книги годишно или от „училищното четене“, което налага готови формули и отговори на всички въпроси, бавното четене предполага дълбоко, сложно потапяне в текста и отговорна работа с него.
Тази практика се свързва с „бавното движение“, което се появява в края на ХХ век. Неговите поддръжници се стремят да забавят темпото на живот, което значително се ускори през последните години във всичките му области - от храната и пътуванията до модата и науката.

Снимка: Guliver / Getty 

Следваща стъпка: четене с помощта на мама. Чета на сина си всеки ден. Избирам му интересна книга. Обсъждаме и се смеем заедно.

Продължихме с онлайн класове два пъти седмично по 40 минути. При тези занимания заедно измисляме, разказваме истории и заедно пишем книга. 

 Още: Четем всякакви готини стихове и истории. Смеем се на детски стихотворения, четем  „От 2 до 5“ на Корней Чуковски и различни забавни истории.

В същото време всяка вечер преди лягане слушаме задължително аудиокнига. И практикуваме това от много, много години.
Това даде своите резултати, но, уви, не е това, което очаквахме.
Детето започна да чете и разбира, но темпото все още не беше бързо и най-важното - объркваше буквите при четене и понякога ги пишеше в обратен ред. 
Година по-късно синът ни премина през обстоен медицински преглед и той установи, че освен дислексия той има и дисграфия.
Сега продължаваме работа с логопед, психолог, неврофизиолог.

И, разбира се, продължаваме да четем - бавно.

Нина Добринченко- Матусевич, адаптация Мона Василева