Възрастните убиват стремежа на детето, после се оплакват, че нищо не иска да прави

Липсата на инициатива и апатията на детето често се дължи на нашите родителски грешки.
В желанието си да го предпазим, защитим и насочим в правилната посока, се намесваме твърде често и категорично. Не му даваме право на избор или в най-добрия случай предлагаме един единствен избор – нашият.
Ето мнението и съветите на един от най-известните психолози Михаил Лабковски. Думите му могат да ви се сторят груби и категорични, но ако се замислите, ще признаете, че е прав.

Като родители правим грешки, без да го осъзнаваме

"Не пипай буркана, ще го счупиш"

"Какво ще стане от теб, като не можеш да събереш две и две",

„Аз ще го направя, ти още си малък!“

Не вярваме на детето, че ще се справи, защото е малко, подценяваме успехите му, мачкаме го с авторитета си на възрастни. Така несъзнателно насаждаме психологически проблеми за цял живот.

„Всички деца имат естествено желание да изследват и проучват: да отворят шкафовете, да проверят контактите. Но възрастните ги спират.
Тези, които имат късмета да не бъдат пречупени в детството, ще им се случи в училище “, казва Лабковски.

Майката, например, забелязва, че дъщеря ѝ обича да танцува. Води я в студиото, но там не танцуват, както момичето очаква, а учат движенията рутинно. Детето се разочарова, протестира („Няма да дойда тук повече“). И това става проблем: такива деца не искат нищо и, като пораснат – също.

Ако на едно дете постоянно му показваме, че не може и не става за нищо, тогава на 8-годишна възраст то вече не иска нищо, казва Михаил Лабковски. и дава пример от своята практика.
Постоянно ме питат: „Дъщеря ми е на 16 години и не знае какво иска да прави. Това нормално ли е?“ Да, тя не искаше нищо и на 8! "

И хората живеят с тази неспособност да се реализират и с липса на желание да направят нещо. В резултат половин живот минава незнайно как.

Как да променим този алгоритъм

Михаил Лабковски съветва още от най-ранно детство да учим хлапето да се вслушва във вътрешния си глас и в своите истински нужди. Да си задава въпроси по всеки повод: искам ли да ям? Какво искам аз? Кебапче? А от какво месо е направено?

Само по този начин то може да разберете желанията си и да се научи да живее в свят, който харесва.

„Жена ми на 37 години разбра, че журналистиката не е добрият избор за нея и отиде да учи за медицинска сестра. От 20 години тя работи любимата си работа. Както разбирате, статусът на професията на медицинска сестра е по-малко престижен от този на журналиста. Но тя вече е щастлива, защото харесва и обича това, което прави", казва Лабковски.

Покажете им с пример

Баналната истина винаги работи - децата се възпитават с личен пример. С други думи: Правете това, което обичате, тогава те ще имат правилния пример пред очите си.

Какво наистина бих искал да направя? Коя е работа ще ми носи удоволствие?
Тези въпроси трябва да си задават не само от завършилите училище, но и много възрастни. Това е така, защото поради възрастта, социалните стереотипи и други причини те не са слушали себе си, а са избрали най-удобния път: след училище – университет, вероятно избран от родителите или заради приятел или любим. А след това започват работа, но не я харесват и животът им се превръща в тегоба.

Как да промените този алгоритъм

Навсякъде по света след училище само отличните ученици влизат в университет. Останалите отиват да работят, осъзнават какво биха искали да правят и получават собствен опит и често правят по-добър избор и за професията, и за живота си.
За тези, които след училище не знаят на къде да тръгнат, психологът съветва да започнат работа и да опознаят себе си. Това е единственият начин да разберат какво наистина ще бъде интересно за тях.

Мона Василева