Заложете на разумен възпитателен ход: Без принуда

Много е удобно да имате послушно дете, което изпълнява вашите нареждания, само като го стрелнете с поглед. Ако обаче това не се получи от раз, в ход влиза принудата. Или други добре познати родителски маши – наказания и заплахи.

Дали това е най-разумният подход?

С какво е опасна принудата

Да принуждаваме детето да прави едно или друго, да го заставяме, заплашваме, означава, че фактически го лишим от възможността да постъпи според волята си.
В началото това провокира у него изразена негативна реакция и съпротива. А а по-късно недоволството се проявява все по-рядко. Родителите се успокояват: „Най-накрая все пак е разбрал какво се очаква от него!“

Трябва ли да принуждаваме детето да бъде „удобно“. Да расте покорно? Дали в бъдеще то ще бъде „удобно“ за самото себе си? Естествено – не!
Дете, което често е било принуждавано насила да върши едно или друго, безпрекословно да следва волята на мама и татко, е много вероятно да израсне инертно, безразлично и манипулативно.
Родителите му непрекъснато ще се оплакват, че нищо не му е интересно. Е, как да му е интересно, ако непрекъснато го принуждават да прави нещо друго.

Липса на желание

Това е една от последиците на принудата.
Много опити уж да го насърчим, убиват инициативата му. Често произнасяме фрази по инерция като например: „Ти отново оплеска нещата! Не го правиш както аз казах!“ , без да си даваме сметка за негативните последици за формиране на личността на детето.
Защото в думите има и подценяване и принуда.
Така желанието на детето за каквото и да е, просто секва. Защото знае, че неговите желания нямат никакво значение.
Принудата формира у детето психологията на „винтче“ , като го лишава от индивидуалност. То няма своя позиция и мнение.
И ще прави това, което възрастните са „въвели“ и програмата, а по-късно в живота – това, което наредят началниците или мъжът/жената.

Търсете причината

Когато за пореден път искате да принудите детето да направи какво и да е, спрете и си помислете. Защо искате то да направи това?
Причината вероятно ще е, че на вас ще ви е по-удобно.
За вас и по-удобно детето да заспи бързо, да не се маца в калта или да направи домашните си бързичко. Това е за ваше удобство, не за детето.
Поинтересувайте се, какво е важно за него.
Често ни се струва, че заниманията на детето нямат особен смисъл – то просто така се рови в пясъчника, просто си губи времето, бъркайки с лъжица в супата вече час, просто така не заспива и иска още една приказка преди сън.
За детето обаче нещата не стоят точно така. То има обективни причини да прави и да иска всичко това. Когато разберете тези причини, ще ви е по-лесно да преминете от принуда към убеждение.

Как да използвате принудата като възпитателен инструмент

Принудата трябва да е съобразена с възрастта и ситуацията. Защото за малките деца авторитетът на мама и татко е неоспорим.Трябва точно да си дадете сметка какво може да постигнете с принуда, и кое изисква по-гъвкави възпитателни подходи.
Може да използвате заповед, нареждане, дори наказание, но винаги трябва да помните, че колкото вешите  изисквания са по-високи, толкова по-голямо трябва да е уважението към децата. Временна принуда може да се прилага, ако възникне определен проблем – примерно, ако детето постоянно игнорира домашните си задължения или, ако не е склонно да се подготвя уроците. В такива ситуации се налага да се използва принуда – НО само като временна мярка. И задължително тя трябва да е съпроводена с обяснения, убеждаване, изисквания, поощрения.
Категоричната принуда е уместна само, ако има опасност за живота на детето и нямате време да му обясните и да го убедите.

Вместо принуда, винаги се стремете да използвате убеждение – аргументирайте своите изисквания, правете компромиси, слушайте своето дете, вслушвайте се в неговото мнение, уважавайте неговите желания и му помагайте да ги реализира.

Анна Сафина