Защо трябва да играем с децата, дори, когато не ни се иска

Кака да мотивираме сами себе си да отделяме от скъпото си време и да си играем повече с децата и защото това е толкова важно?
По темата разсъждава американският татко Клинт Едуърд, блогър и писател.

Признавам - харесва ми да играя със своите деца в 90% от случаите. Имам 3 деца и някои занимания наистина ми доставят удоволствие – обичам, например, да ритам топка на двора с 10-годишния син, или да помагам на 3-годишния да направи къщички с Лего за прасенцето Пепа.

Какво мога да кажа за останалите 10% от съвместните ни занимания? Ето тук възникват някои проблеми.
Понякога след 12-часов работен ден наистина не ми се играе морски шах. А, да си призная частно, аз ненавиждам настолните игри. За мен те са скучни и не получавам никакво удоволствие, ако играя.

Въпреки искрената неприязън към морския шах и към всички настолни игри, все пак играя с децата. Ама леко шикалкавя, нарочно правя погрешен ход-два, така играта приключва по-бързо от обичайното.
Синът ми получава заряд с увереност, че е победил татко си в честен двубой, а аз слагам край на страданията си. Безпогрешен ход, нали?

Снимка: Guliver / iStock

За тези, които не обичат да играят с децата си, имам интересни новини за ползите от тези занимания.
През последните 3 години IKEA пуска ежегодни отчети, в които разказва за всевъзможни игри.

„Игрите са сериозно занимание. Толкова сериозно, че ние направихме няколко мащабни международни изследвания за темите на различните игри. Изгубихме 8 месеца в анкетиране на над 300 човека от Германия, САЩ и Китай, за да проучим как и защо играем“, се казва в доклада за 2017 г.

И в отчета има интересна и увлекателна информация за това защо ние играем, за важността на играта и за трудностите, които срещаме. Моето внимание привлече разделът „Как да играем заедно“.

Изследователите определят 6 различни форми на игра и кои модели на игра са полезни както за децата, така и за техните родители.
Например в „свободния стил“ детето следва собствения си устрем в играта. Това обикновено означава, че родителят е в некомфортна ситуация, а детето създава правила за собствена си игра. И тогава вие със съжаление установявате, че правилата не са на равнопоставеност, а хлапето ги е измислило за собствено улеснение. И те „работят“ в негова полза.

Оказва се обаче, че от подобни игри има полза за всички участници.
Според изследователите този така наречен „свободен стил“ помага за формиране на увереност  и стимулира детето да взема решения. Той позволява също така на възрастните да се вдетиняват (в добрия смисъл на думата), гледайки на света през погледа на хлапето. А а това ражда нови, нестандартни идеи.

Изследователите дават друг пример с така наречените „нестандартни игри“, които още може да се нарекат и художествени. Например  тогава, когато вашето хлапе направи творчески безпорядък на масата – боички, листове, моливи … В  един момент, с изражение на истински изкуствовед с особено разкрепостен поглед, ти се изправяш пред този хаос и оценяваш някоя добре изпълнена рисунка или колаж.

Според анализът на IKEA този тип занимания допринасят за творческото мислене, като позволяват и на детето, и на възрастните да използват въображението си извън рамките на правилата и задължителните условия.

Убедени сме, че нашият свят е свят на правила, но с кои от тях не бива да се съгласяваме – вероятно въображението ще ни подскаже. И това е път към изобретения и нестандартни решения.

Естествено има и анализ на традиционните игри. Тези, за които има правила, например – шах или омразния ми морски шах.
Според експертите тези игри обединяват семейството и са надежден начин за възрастните и за децата да се съсредоточат, да се разтоварят и творчески да решат един или друг проблем. И колкото и да не обичам настолните игри, след кота прочетох аргументите на специалистите, чувствам, че съм готов по-често да сядам на масата с децата. Колкото и скучно да е това за мен.

Игрите безспорно са полезни и за децата, и за възрастните. Но представете си, върнали сте се вечерта от работа, и децата се впиват във вас, защото им е скучно.
Последното нещо, което ви се иска е да седнете на масата пред настолната игра или да се впуснете в импровизации, в които правилата се определят в хода на играта. И си признавам, че понякога ми се иска да имам време за себе си, да не играя на игри, които още не са били измислени.

Ако и вие сте като мен и се нуждаете от допълнителна мотивации, помислете за изброените предимства за вашите деца. И това ще ви помогне да се справите с умората и да изпитате удоволствие, от това, че сте добър родител.

Мона Василева