Защо децата имат „любим“ родител

Когато детето фаворизира родител се получава дисбаланс, който кара  единия в двойката да се чувства аутсайдер.

Но защо се случва това

Би могло да е заради недостига на време, по-голямо сходство в характерите или в общите интереси.
Полът също може да е фактор в това, доколко едиинят родител е по-отзивчив от другия. Като цяло обаче единият е предпочитан, защото дава на малкото нещо важно – било то комфорт, или допълнителна бисквитка.

Родителството е екипна работа. И ако с партньора ви не сте в пълен синхрон с това какво е позволено, и какво не, детето с лекота намира слабото ви място.
Децата ще отидат при родителя, който ще им каже „Да“, защото са хитри.

„Наистина ли има „любим родител?“ пита Лесил Дуарес, семеен терапевт и създател на Hero Husband Project.

 Всички чувства са реални, но е важно да се запитате  “Какво е валидно?”, казва Дуарес. Хората са програмирани да се вглеждат в малките проблеми, или да откриват проблем там, където го няма. Родителите правят това умножено по 50, но целта е да разберем дали „любимият родител“ е просто фаза, или постоянно състояние на избор.

Какво да правим, ако единият родител е „любим“

1. Изследвайте ролята си
Ако се окаже истина, че единият родител е предпочитан, то другият трябва да се замисли с какво допринася за това. Личностният анализ е важен. Може да се опитвате да компенсирате вина за изминало провинение. Може би се затрупвате с работа, защото искате да избягате от отговорност. Може би смятате реденето на Лего конструктор за най-досадното упражнение на планетата. Никой не ви обвинява, че сте от родителите, които сревират сладолед за вечеря на децата. Никой не подценява способността ви да се справите. Премислете ролята си на родител – удоволствието и негативите, които ви носи тя, и потърсете златна среда, която да споделяте с детето си.

2. Аргументирайте своето „Не“
Често срещан проблем при „игнорирания“ родител е, че той не си прави труда да се аргументира, когато казва „не“ на детето. Един прост съвет: Бъдете наясно със своето „защото“. Обяснете мисълта зад отговора си. Това рационализира  отказа ви в детската главица и сваля нивата на стрес от коронавируса, в която семействата се превръщат в ходещ „Дисниленд“ по принуда.

3. Синхронизирайте ролите си като родители
Не забравяйте, че интересите и нуждите на децата ви се променят, а с тях и статусът на „пердпочитан“ родител. Често срещано явление е единият родител да играе ролята на шута в семейството, а другия да е затиснат от битовизмите и да намира време за игра между пускането на прахосмукачка и пералнята.
В този случай „забавният“ родител трябва да помага вкъщи повече. Истината е, че достойнствата на „скучния“ родител не са демонстрирани и детето няма база за сравнение между единия и другия. Това налага партньорите да си говорят открито и да синхронизират приоритетите и подхода си като родители, за да няма спорове пред малкия човек.

4. Подчертайте предимствата на партньора си
Един от сигурните начини детето да има здрава връзка с нас е като подчертаваме силните страни на партньора си. Като изразяваме подкрепата си пред детето с фрази от типа на „Наистина си силен във…“.  Ако партньорът ви не е бърз импровизатор като вас в игриге с децата и оставя вие да ги забавлявате изцяло, това едва ли е бягство от отговорност  - по-скоро е прикриване на стаха от провал. Кажете му нещо мило. Това винаги работи.

5. Позволете на половинката си да води
Следващата стъпка е да оставите партньора си да води в домашните ви забавления. Да прояви силните си страни. Вас може и да не ви бива в рисуването на дрехи за модели, в не се сърди човечето, или в кукления театър, но в това е смисъла. Давате на детето си пример, че се забавлявате с нещо, което не сте избрали. Така увеличавате степента на забавление вкъщи и стигате до следващото ниво – детето да изкарва качествено време само с единия от вас.

6. Разделяйте и владейте
Груповите семейни забавления са ефективни, учат децата на търпение и постоянство. Но бидейки част от група, те са принудени да се сравняват и конкурират – брат със сестрата, родител с родителя. И по-малките хлапета могат да се травмират от това, че са от „губещата“ страна. За това действайте на принципа „Разделяй и владей“ и прекарвайте все повече самостоятелно време с детето си. Тогава няма да има състезателен елемент и битка за внимание. Това помага на детето да развие и опознае индивидулаността си, да осъзнае себе си извън цялото на семейтвото.

7. Използвайте малките моменти
Дребните жестове, било то под карантина или не, вършат чудеса. Една шега на място, тесте карти или синхронно миене на зъбите са добро начало за сплотяване. Това са малките стъпки, които могат да балансират симпатиите във ваша полза и все по-рядко да се чувствате  като „родител за цвят“.  Дали в отношенията с партньора ви, или в играта, принипът е един и същ – позитивните ви ходове трябва да превъзхождат по численост мрънкането, пасивността или отсъствието ви.

Източник: Fatherly