Да се криеш зад маска и да се правиш на животно

Една нова мода, която идва от Япония, привлича децата със своята екзотичност и настарндартност. Тя намира все повече последователи - quadrobers.
Гледали сте го по филмите, а за по-старото поколение това поведение е доста странно. Детето надява маска, костюм и опашка на някакво животно и се държи като него. Пълзи, скача, движи се на 4 крака, а понякога яде и храна, предназначена за кучета и котки.

Деца с маски на коте. Снимка: Shutterstock

Спомняте си вероятно филмът „Таткова градина“, в който едно от децата отказаваше да свали маската и костюма на супергерой и възпитателите дори не бяха вижали лицето му.

Ясно е, че за повечето деца квадробингът е просто мода, която ще отмине толкова бързо, колкото е започнала. Но какво да направите, ако детето сериозно е свикнало с образа на котка или куче, ако носи маска и опашка през целия ден, повтаряйки движенията и навиците на животните?
До какво може да доведе подобно поведение, дали е норма и защо възниква, разказва психолог. 

Опит за бягство от реалността

Това хоби идва от Япония.
Квадробърите тичат и ходят на четири крака и ядат животинска храна, като обикновено се преструват на кучета и котки. Подобно поведене е интересно и се следва от деца и тийнейджъри. 

Деца се правят на котета. Снимка: Shutterstock

От гледна точка на умственото развитие, имитацията на животно, когато хлапето е на 3-6 години, е абсолютно нормално. В тази възраст играта е водаща дейност.

Но ако говорим за по-големи деца, това може да означава инфантилизъм, умствена незрялост и желание тийнейджърите да привлекат вниманието към себе си. Търсят начин да са необичайни, нестандартни и ярки.
Това може да бъде и своеобразен начин за бягство от реалността. И „изключване“ от реалния живот. В своята илюзия, сякаш юношата се връща в ранното детство.
Подобно хоби може да доведе до трудности с ученето, общуването с връстници, проблеми при създаването на силни приятелства, характерни за децата на тази възраст.

Най-добрата тактика е деликатността

Дете с маска на коте. Снимка: Shutterstock
 

Най-добрата тактика за родителите е деликатното отношение.
В никакъв случай не критикувайте детето, съветват психолози. С острата критика ще си създадете проблеми в по-нататъшното общуване и по-трудно ще установите отношения на доверие.
Преди всичко си струва да разберете какво стои зад това хоби, защото обикновено психиката на 10-15-годишно дете работи по различни механизми.
Децата на тази възраст са по-насочени към комуникацията, бъдещето и спорта. Може би вашето дете има затруднения в общуването (в семейството или с връстници), трудности в ученето или проблеми със самочувствието.

Родителите не трябва да се плашат или тревожат от промененото поведение на детето. Първото нещо, което трябва да направят, е да си припомнят как самите те са порасвали. Тяхната задача е
да разберат детето и да му помогнат да намери начин да изрази себе си и да спечели признание и внимание от връстниците си по адекватен начин.

Може би си струва заедно да потърсят творческа група, към която тийнейджърът ще иска да се присъедини. Кръжок, в който да учи и да му е наистина интересно. Някъде, където ще му предложат уникално, ярко, атрактивно съдържание. Може би това ще му помогне да открие нови страни в себе си и да се изрази по-ясно.
Наказанията, критиките, упреците и обезценяването, родителският страх и паниката няма да са от помощ. Те ще доведат до факта, че тийнейджърът се затваря и разстоянието между него и родителите ще се увеличи. 
Мона Василева