Детето изпитва тревожност и тъга

За новите емоции, които връхлитат тейнейджъра, разказва по забавен начин анимционният филм „Отвътре навън 2“ , който върви по кината.
В него главната героиня Райли, е на 13 години и мощно навлиза в пубертета. Така се запознава с новите емоции : Тревожност, Тъга, Срам и Завист.

Тревожност – оранжава кукла с голяма уста, се наема да управлява всички, но в желанието си да помогне, създава и проблеми.
Анимационния филм нагледно демонстрира, че колкото повече детето пораства, толкова по-често се тревожи за бъдещето, страхува се да предприеме предизвикателствата, защото вижда опасност във всичко.
В резултат на това Райли изпадна в паника – не смее да вземе решение, за да не се изправи пред последствията.

Кога всъщност се появява тревожността при подрастващите и с какво е свързана,  обяснява психолог. 

Децата са тревожни от най-ранна възраст

Дете, което е тревожно. Снимка: Getty

Във филма „Отвътре навън 2“ тревожността атакува героинята по време на пубертета, но в действителност тя може да се появи при деца в предучилищна възраст, може да възникне и още по-рано - след първата година. В ранна възраст тя е резултат от липса на внимание, ласки и емоционално общуване с възрастните, което в тази възраст е най-важното.

От раждането до една година детето преминава през орално-сетивния етап, според класификацията на Ериксън. Той е германски психолог и психоаналитик, известен с теорията си за социалното развитие на човека.

До навършване на първата година детето формира емоционално усещане за себе си. Именно тогава мъникът се нуждае хората около него да му се усмихват, да му говорят, да четат книжки, да пеят песни, да играят с него и да го забавляват. Въпреки невръстната си възраст, той се нуждае на само от грижи – да бъде нахранен, преоблечен и приспан, но и от емоционално общуване.
Именно тази „ангажирана комуникация“ то приема като защита. Тя му дава чувство за сигурност и го презразполага да се довери на света.
В този период в него се формера доверие към света.

Ако това не се случи до първата година, се случва обратното: детето става тревожно, не се чувства в безопасност. Така се създава "тревожен тип привързаност“, която се отразява на поведението му.
Хлапето расте болезнено привързано към единия родител (или определен възрастен) , когото то се страхува да пусне. Когато например майката го остави дори за кратко, то се чувства изоставено и много нещастно.

Въпреки че е нормално децата да са привързани към майка си, всичко трябва да е с мярка. Ако петгодишно дете се страхува да се раздели с майка си за минута, стискайки ръката й, това може да означава, че то смята света около себе си за враждебен. Родителите може никога да не казват това открито, но с поведението си, с езика на тялото, невербално. дават такива послания.

Как се случва това

Тийнейджърка, която е депресирана. Снимка: Getty

Безпокойството при децата, разбира се, се формира от родителите.
Ето най-характерните родителски грешки, които насаждат тревожтост.

Не се отнасят се уважение към детето. В разговорите на такива родители има нотки на презрение и обезценяване: „Оставете го да се справи сам“или „Малък е, няма да се оправи сам“

Не спазват обещанията си . Детето често се чувства измамено. То започва да мисли, че на другите не може да се вярва, а обещанията са просто празни думи. Ако не сте сигурни, се опитайте да не обещавате.

Показват признаци на тревожност, паника. Когато родителите не могат да се справят със ситуацията, изпадат в паника. Детето усеща, че родителят не е способен да го защити. Естествено е и може да се случи. Но трябва да признаете на детето, че ви е страх или ви е трудно, но определено ще намерите решение.

Пазят тайни. Когато детето разбира, че нещо лошо се случва около него, но нищо не му се казва. Всяко негово безпокойство е резултат от липса на информация. Дори и възрастните се тревожат, когато нямат пълна информация. Обяснете на детето на разбираем за него език какво се случва и то ще се почувства по-добре.

Какво да направите

- Необходимо е много малко: внимание, доброта, помощ, подкрепа, да обясните какво е добро и какво е лошо. Ввсичко това формира доверие към света.

- Не отказвайте на детето си комуникация и демонстрирайте емоционална ангажираност.

- Не прехвърляйте отговорността за собствените си амбиции върху детето - всичко това води до тревожност и неврози

- Не забравяйте, че детето тепърва се учи да живее и когато се натъкне на измама от най-близките си, то се научава да не вярва на никого. Поради това тревожността се увеличава.

Ако усетите, че проблемът е сериозен, по-добре се свържете със специалист. В тази ситуация родителите не винаги могат сами да се справят.

Мона Василева