Игри, които родителите не одобряват, но децата трябва да играят

Има поне четири, обявени за „лоши“ игри, които децата не само могат, но и трябва да играят. Защо тези игри са получили незаслужено етикет „неподходящи“, „лоши“, абе, с две думи, кофти игри?  Отговор дава психологът Елена Пиотровска, президент на Асоциацията по игрова психотерапия пред  letidor.ru.

Всички играчки, дори и най-обикновени, ще подхранват любознателността на детето - ще измисли как да се занимава с тях. А ако няма играчки, ще използва нещо, което му е под ръка – природни материали, кухненски съдове, канцеларски принадлежности.
Цялото това пространство на свободни игри, в което детето само взема решения как да си играе, му помага да даде израз на вътрешния си свят и да внесе някакъв ред в него. Защото на практика игрите отразяват това, което то преживява. 

При благоприятни условия (когато възрастните не се месят, не  го насочват, не казват как е „правилно“ да се играе) в хода на играта, хлапето буквално пресъздава  цялостната картина на своя вътрешен свят.  И натрупаният гняв, напрежение, вътрешни конфликти, могат да се изразят с помощта на войната и сражението между две враждуващи играчки.
За съжаление, родителите прекъсват и слагат край именно на такива „неподходящи“ игри.

„Неподходящите“ игри.

Таткото, който е с пацифистки убеждения, казва на сина си: „Войната е лоша!“. А в това време детето може буквално да е разкъсано от противоречиви чувства – обида, печал, любов, свързани например с развода на родителите. И може да се разтовари и да преработи тези негативни преживявания именно с такива, неприемливи от гледна точка на родителите игри.

 Затова, забранявайки агресивните игри, вие може да прекъснете единствения канал за изразяване и освобождаване от преживяванията.

Снимка: Guliver / iStock

Детето много добре разбира условния характер на играта.

Когато разтревожените родители ме питат дали вкъщи то трябва да играе подобни игри, винаги задавам въпрос дали агресивността му се проявява само в игрите или е насочена към други хора?
Когато получа отговор, че то е много добро дете и, че само игрите му са такива плашещи, разбирам, че хлапето използва потенциала на играта като лекарство. То разиграва натрупаните си емоции по най-приемлив начин – чрез игрите.

Игри с отрицателни емоции

Първият тип „лоши“ игри са тези, които са свързани с изразяването на силни отрицателни емоции. Когато ги забраняваме, лишаваме детето от възможността чрез игра да се справи с тези емоции.
Наблюдавайки внимателно и вслушвайки се в игрите, родителите мога да научат какво вълнува хлапето, какво го плаши, да разберат за преживяванията, на които трябва да обърнат внимание.

И, ако детето играе на „война“ с други хлапета, обърнете внимание какви са отношенията помежду им. Важно е всички да се включени и увлечени от сюжета, да има радост, доброволно участие в „битките“ и възможност всеки да се откаже, когато реши.

Фантазии, които противоречат на здравата логика 

Това са пак игри, които не са особено приемливи за повечето родители. Например такива, чийто сюжет влиза в противоречие  с достиженията на физиката, химията, астрономията и другите науки. 

Желанието на възрастните да видят хлапетата образовани и начетени е понятно. Друг е въпросът, че фантазиите на детето също са начин за разтоварване.
В въображението е не по-маловажно от рационалното мислене в опознаване на света. 
Светът на детето – това е свят на приказки, вълшебни възможности, фантастични сюжети.
Нали самите ние разказваме на малкото, че дядо Коледа е напълнил чувала с подаръци, а не му казваме, че сме поканили актьор, предрешен в костюм на добрия старец, който ще получи хонорар, затова, че се е отбил в празничната вечер в дома ви.

В игрите влакът може да се носи във въздуха, братчето/сестричката да се родят, след като възрастните се целунат, от небето да валят цветя, които естествено никой възрастен не може да види.  
Някои възрастни обаче не приемат такива игри за полезни.

Игри, насочени към процеса, а не към резултата

Заниманията на детето с пластилин, глина, пясък, вода, боички могат да бъдат причислени към тази категория. И тук понякога възрастните се месят, опитвайки да вкарат и да наложат някакъв смисъл, според собствената си преценка.
Ако хлапето ще рисува, то обезателно трябва да се получи картина. Или топчето пластилин на всяка цена трябва да се превърне в... черешка.

Родителите и  не се замислят, че в процеса на мачкане, точене, моделиране, детето може да изпитва удоволствие. То обича да пресява пясъка, като го пуска да се прецеди през пръстите и да потече по дланите. Харесва му да разбърква различни боички във вода. Играта с вода също може да е увлекателна, стига детето да има на разположение съдове с различна вместимост, и вода в различни цветове.

Снимка: Guliver / iStock
Възрастните трябва да имат време за почивка
Също така и детето има необходимост от такива моменти, в които да релаксира, да усети тялото си и хармонията на света в себе си. 

Не само малките ученици, но и хлапетата в предучилищна възраст са претоварени с много занимания. И за тях е жизнено необходимо да имат паузи. А в изброените дотук занимания има именно такива моменти за естествена медитация.
Например, когато драскат с боички по листа – веднъж с един цвят, после на друг лист с друг цвят.   По същия начин както възрастният цял ден си тананика музикален мотив,  без наистина да има музикална грамотност в истинския смисъл на думата. Защо тогава да прекъснем играта на детето, съветвайки го да направи нещо смислено.

Детето не може, а и не е длъжно да прави само това, което родителите му намират за разумно и целесъобразно.

Игри с кал

Не случайно на тези игри трябва да обърнем повече внимание. Защото родителите ги смятат за най-неподходящи – приготвяне на манжда за куклите от кал, кални кюфтета, „боза“,  „лепило“ за стоежа – лепкавата кал, която хлапетата могат сами да си забъркат, има много приложения.

Снимка: Guliver / iStock

Всички тези занимания не бива да се ограничават, защото са източник на тактилни усещания, от които детето има нужда. Чрез тях то се запознава с различни материали и с техните  свойства.  Заедно с това то задоволява своята изследователска страст. Има добро поле за творческа изява и експерименти. И е много тъжно да видите родителите как се намесват и прекъсват порива на детето, когато  то проявява такава спонтанна активност.

Да се отнасяте с разбиране и уважение към заниманията на хлапето обаче въобще не означава, че всичко е позволено. Възрастните създават условията, в които то играе. 
И е добре играчките да не крият рискове, къщата да бъде „подготвена“ - масата и подът – обезопасени и покрити, а, ако материалите предполагат голямо мацане – детето да е с престилка.

Мона Василева