Не питайте детето: Какво искаш за вечеря

„Какво искаш да ядеш довечера?“, „Идваш ли с нас?“, „Какво би искал за подарък?“
Съвременните родители искат да бъде демократични. Вместо да се налагат и да изискват, те правят предложения.
Те се опитват да дадат на отрочетата си възможно най-много свобода, съобразяват се с тях и вземат предвид мнението им във всичко: независимо дали става въпрос за избор на храна, дрехи или къде да прекарат уикенда.
По този начин обаче често ги лишават от най-важното нещо - чувството за сигурност и защита.

Когато свободата е вповече 

Дете, което се тръшка и капризничи. Снимка: Shutterstock

Промяната в представите за родителството започва през 70-те и 80-те години на миналия век на Запад, а у нас малко по-късно.
Постепенно децата престават да бъдат възприемани като обект на възпитание. На тях вече гледат като на самостоятелни личности със собствени желания и мнения.
Появява се и концепцията за „осъзнатото родителство“ – набор от умения, които възрастните трябва да усвоят, за да възпитават правилно детето.
Съвременни родители се стремят да дадат на децата си колкото е възможно повече свобода и да не налагант своето мнение и позиция. Това позволява на детето да се чувства чуто, прието и да има шанс да расте по-независимо.
Но възниква естественият въпрос: необходимо ли е с детето да се обсъжда абсолютно всичко, което се отнася до живота му и да оставим то да взема решения? Може ли то да поеме такава отговорност и трябва ли да го товарим с това?

Рисковете

Дете, което не знае какво иска. Снимка: Shutterstock

Детският психиатър Даниел Марчели е категоричен: това е вредно, както и всяко нарушаване на баланса.
В днешно време все по-често децата не са депресирани, а, напротив, те са превъзбудени, тревожни, объркани, импулсивни, понякога дори агресивни. Защото прекомерната свобода действа дезорганизиращо, твърди психиатърът.
Решението е да научите детето си да прави избори, но постепенно, съобразно възрастта му и в рамките на ясни и поставени от вас граници, твърди Марчели.

Следва продължение – на каква възраст детето може да взема самостоятелни рашения и за какво.

По материали на Psychologies, Мона Василева