Пробвайте да успокоите детето с най-добрите техники

Развитието на мисленето на детето и способността му да се справя със стреса зависи от правилната родителска реакция, разказва психологът Шамил Ахмадулин пред Gazeta.Ru .

Пристъпът на гняв

Дете, което е ядосано и плаче. Снимка: Shutterstock

Когато изпадне в истерия и започне неударжимо да плаче и крещи, рационалният мозък на детето се изключва. То не може да се успокои само с воля – неговото умение за саморегулация все още се развива.
Задачата на възрастния не е да потиска емоциите, а да помага на мозъка му да се научи да се справя с тях.

„Дете, което знае как да се успокои и да анализира емоциите си, се учи по-бързо и се чувства по-уверено в нови ситуации“, обяснява той.

Как да действате

1. Първата стъпка е вие да запазите спокойствие.
Децата безпогрешно разчитат състоянието на родителите си. Ако възрастният крещи или се паникьосва, нервната система на детето получава сигнал, че опасността се е увеличила.  

2. Говорете спокойно и нежно.

Майка успокоява детето си. Снимка: Shutterstock

В разгара на детските истерии не се опитвайте да го възпитавате и да го наставлявате. Убежданията също няма да помогнат

„Детският мозък не обработва логически аргументи. Първо, помогнете на хлапето да успокои някак емоциите си, след което обсъждайте проблема“, съветва Ахмадулин.

3. Вместо да го призовавате да се успокои и да млъкне, му помогнете да назове чувствата си.
Попитайте го: „Разстроен ли си, защото не се справи и не ти се получи?“ или „Ядосан ли си, защото искаше да е различно?“
„Когато детето се научи да разпознава емоциите, то започва по-добре да разбира себе си. Това е първата стъпка към самоконтрола“, обяснява експертът.

4. Ако детето е по-голямо, преместете фокуса на внимание.
За децата в предучилищна възраст фокусирането на вниманието е ефикасно: неочакван въпрос, молба за съвет или загадка.

С порастването този метод отстъпва място на дискусията – обсъдете спокойно какво се е случило и защо е толкова разстроено. 
След като детето се успокои, се опитайте разумно да направите разбор на това, което се е случило. Това развива размисъл и причинно-следствените връзки.
Важно: признаването на чувствата на детето не означава вие да изпълнявате всеки негов каприз и желание. 

Емоциите са нормални и имат право да съществуват. Но това не означава, че всяка молба трябва да бъде изпълнена.
Когато възрастният проявява емпатия и поддържа граници, детето натрупва опит: силните емоции могат да бъдат преживени, без да се прибягва до плач, крясъци, тръшкане по пода и агресия.

Мона Василева