Заменете командите с хитри предложения

Колкото по-непослушно е детето, толкова по-изнервен и ядосан става родителят. Време е да прекъснете този порочен кръг!
И всичко, което трябва да научите, е една проста, но ужасно ефективна педагогическа техника. 

Ето една ситуация ще ви вкара в сюжета.

- Слез от масата!

- Не!
Беше странно. Като психолог и консултант по детското поведение, който от дълги години работи с деца, не успявах да се справя с шестгодишно хлапе, което се беше покатерило на масата в чакалнята ми.

- Казах слизай!

- Не! И не можеш да ме накараш!

Тя беше права. Не можех да я принуда и да я накарам насила. Бях объркана и тя го усети.

- Слез сега, в противен случай няма да ти дам, нещо което традиционно ти подарявам, когато свършим консултацията.

- Въобще не ме интересува!

- Ако не слезеш сега, ще кажа на майка ти.

- Добре, кажи ѝ!

Случката разказва психологът и блогерка Аманда Ройтер.

Като типично дете със силна воля, малката ми пациентка не се страхуваше от заплахите и не слушаше командите. Накратко, това беше моят педагогически провал.
След още няколко страхотни и не работещи фрази най-накрая ми просветна: защо правя всичко това? В крайна сметка тя знае, че се държи лошо, а със заплахите си аз само влошавам ситуацията.
Затова промених тона си. Тя я погледна и се усмихна.

„Прекарахме толкова страхотно заедно днес. Не бих искала този глупав спор да остане основното впечатление от нашата среща“, казах.

Тя веднага отстъпи и най-накрая успях да установя контакт с нея. И след няколко минути тя слезе от масата и ме прегърна.
В тази ситуация бях забравила, че нашите думи наистина правят голямо впечатление на децата. Те, също както и възрастните, ​не искат да бъдат командвани.

Децата мразят командите

Настоях на своето, вместо да говоря тихо. Въпреки че знаех, че именно това момиче най-много мрази да я командвам.

Училищен учител, който води блог под потребителското име Teacher Tom, наскоро написа, че според статистиката около 80 процента от фразите, които възрастните използват, когато общуват с децата, са заповеди.
Просто помислете! 80 процента!
Това означава, че осем от десет от наши думи, са команди какво детето трябва да направи и как да го направи така, че да отговори на нашите очаквания.
След като прекарах много часове работа с волеви, упорити деца, разбрах, че колкото повече команди им давам, толкова по-лоша става връзката ни.
Струва ни се, като възрастни, че ние трябва да им посочваме грешките им и да даваме напътствия. Разбира се, това е важно. Но не в 80 процента от времето!

Как да намерим правилните думи

Това обикновено не е трудно, ако имате предвид тези три неща:

- Тези думи трябва да опишат нежеланото поведение, от което бихме искали да се отървем.

- Тези думи трябва да бъдат изявление, а не заповед.

- Тези думи не трябва да съдържат заплахи за наказание.

Ето прост пример. Кажете: „Струва ми се, че всичко в тази стая е полегнало на пода “ вместо „Бързо почисти цялата тази бъркотия!“
Или просто му разкажете какво е станало: „Ти току-що хвърли играчката си по сестра си, защото ѝ беше ядосан“ вместо „Бързо върви в стаята си!“

Ще се учудите колко по-бързо и по-охотно детето ще промени поведението си, ако вместо да крещите и да командвате, му говорите спокойно, дори с известно чувство за хумор.

Виждала съм със собствените си очи как палави и упорити деца реагират добре на фрази като „Изглежда, че една книга все още лежи на пода“ или „Целият пясък се изсипа право на пода – май в хола има повече отколкото в пясъчника“.
В същото време на викове като "Почисти след себе си!" или обещания като "Ако си подредиш стаята, ще ти дам подарък" , изобщо не дават резултат.

Когато използваме разказни изречения вместо команди, ние започваме диалог.
Например като кажем: „Почистването на стая е ужасно разочароващо, знам. Има още куп неща, които трабва да поставим на местата им”, започваме разговор за това колко детето не обича да чисти и защо му се струва толкова трудна тази задача. Тоест можем да обсъдим този въпрос с него и да измислим някакъв приемлив план за почистване на стаята.
Докато, ако му кажем: „Колко пъти трябва да ти казвам най-накрая да изчистиш тази кочина! Спирам ти интернета, докато не оправиш! ”, стигаме до кавга и истерии. Майката е ядосана, на изтощена. Готова е да му върне таблета обратно, само и само да не слуша тези писъци.

Само с утвърдителни послания 

Когато използваме утвърждения, получаваме продуктивен разговор вместо досадни спорове и кавги.
Тази техника не е панацея, но има шанс да ви помогне да промените начина, по който общувате с детето си.

- Ще можете спокойно да обсъдите нежеланото поведение.

- Ще изразходвате по-малко нерви.

- Ще се карате по-малко с детето си.

Опитайте. След като усетите положителни промени, ще ви стане много по-лесно да заменяте командите с обяснения. 

Мона Василева