Изневяра – в щастливите семейства няма такова понятие

Не вярвам, че е изневяра, ако случайно харесате друг човек, не вярвам и че с нея се решават проблемите в секса или други проблеми. Изневярата е резултат от нещастните чувства в една връзка.

Аз изневерих и какво – ако съм го направила един път, значи ли, че винаги ще предавам половинката си? Може да ме осъдите начаса. Но знайте, че хората са склонни да правят това понякога на инстинктивно ниво, дори и само, за да се разграничат от другите.

Някои изневеряват, други - не

Измяната е похват, присъщ даже на политиците, които карат хората да се обединяват против онези, които не са като тях – според техните възгледи, ориентация и т.н. Разбира се, много е по-лесно да се посочи морална причина, за да се дистанцираме от предателите, но понякога тази нагласа може да ни заведе там, където не искаме да отидем.

В измяната ли е проблемът? Нещата са по-сложни, трябва да разровим по-дълбоко. Въпросът се корени в обществените стереотипи, в начина ни на мислене: ако жената си няма партньор до определена възраст, значи е стара мома или курва. Ако мъжът не се ожени навреме, е мамино синче. Смятаме, че нещо не е наред с тях, тъй като са сами.

Създаваме норми, които заставят някои хора да се притесняват и домогват до брака, за да изпълнят „обществената програма“. Само че има хора, които просто не могат да бъдат с един човек през целия си живот, това е против природата им, против тяхната психика… Те какво да правят?

Гледайки снимки на влюбени двойки във Фейсбук, на човек може да му се прииска да се присъедини към обществените стереотипи, защото му „е време“, защото „е необходимо“ и да се обвърже с едва ли не първия, който му се изпречи. Тогава е много вероятно той живее нещастен живот в нещастна връзка.

В щастливите отношения няма как да се промъкне изневяра, абсолютно съм уверена в това.

Този, който изневерява, иска да си тръгне, но не може да го каже на глас. Или иска връзката му с партньора да е по-хубава, но не знае как да го постигне и да помоли за това. Чувства се безсилен да реши проблема с този партньор, а за да разреши вътрешния си проблем, прибягва до помощта на външни фактори: алкохол, шопинг, други хора. Както употребяваме материални вещи, така употребяваме и други хора. Но това е временно.

Какво следва

Първото чувство, което изпитва човек след такава постъпка, е срам. Не е удоволствие и щастие, към което се е стремил, а срам, че е направил нещо лошо. Но самообвиненията са напълно безполезни – ако той не иска да се разделя с половинката си, трябва да стигне до корена на проблема. Да, има разочарование и болка, но няма смисъл от обвинения и срам.

На мен моят партньор много ми помогна – обсъдихме отношенията си и сега съм щастлива да знам, че нямам нужда от изневяра.

http://soulpost.ru/, адаптация Марина Атанасова