Хрема: 51% от родителите я лекуват с бабешки методи

Над половината родители лекуват хремата на децата си със странни методи, сочи мащабно американско проучване.
Добрата новина е, че почти всички (99%) са наясно, че за да предпазят малчуганите от мъчителната хрема, трябва да поддържат строга хигиена – ръцете да се мият редовно, а помещенията да се хигиенизират и проветряват често.

Но до тук с добрите новини. Проучването, направено в болница Mott в Мичиган сред 2000 родители на деца на възраст 5 - 12 години, сочи, че 51% дават витамин С, за да ги предпазят от боледуване и хрема, въпреки че няма никакви научни доказателства, че това ще ги защити.
А 71% признават, че разчитат на народната медицина и бебешки методи - лишават ги от разходки навън, за да не се простудят и след баня не им разрешават да излизат.

За хигиената обаче родителите явно са добре подготвени. 87% от анкетираните твърдят, че държат децата си далеч от болни хора, 64% молят хремавите си роднини да не целуват хлапетата, 84% полагат повече усилия да чистят в къщи – мият с антисептик всички повърхности и играчките на детето.

Според статистиката учениците боледуват от хрема от 3 до 6 пъти в годината и при някои тя продължава до 2 седмици. 
„Когато детето е с хрема, цялото семейство страда“, обяснява д-р Гари Фрид, един от авторите на проучването.
„Хремата нарушава нощния сън на детето, причина е за дискомфорт, отразява се на успеха в училище. Затова е важно родителите да използват ефективни стратегии за превенция и лечение, но те не са много“, допълва той.

Хремата се причинява от вируси, които се разпространяват много лесно от човек на човек с пипане на общи предмети, при контакт и с пръски – при кихане и кашляне.
Вирусите са над 120 вида и няма ваксина срещу всички тях. Преболедуването също не изгражда имунитет, защото не е ясно, кой точно вирус е причина за първата хрема, нито за следващата – а най-вероятно, макар и „братовчеди“ от семейството на риновирусите – те са различни.

Един от най-ефективните методи за предпазване остава миенето на ръцете и лицето, и ограничаването на контактите с болни, което в детските колективи, уви, не е възможно.

Източник: MedicalXpress, адаптация Мона Василева